Rumors

Глава 39

Гледна точка на Валерия

С Грейсън се прибрахме у тях. Беше ми малко неудобно, че се натрапвам така, но нямах къде другаде да отида. Нашите не спираха да ми звънят, но не искам да се връщам при тях, ако ще ме карат да скъсам с Грейсън. Майка му от друга страна се държи доста мило и гостоприемно с мен.

Брат му ми хвърля някакви странни погледи и прави неуместни коментари. Грейсън постоянно му се кара, но Итън просто се прави на ударен и отива в стаята си или излиза навън.

-Какво искате за вечеря, деца?-извика майка му и подаде главата си през вратата на кухнята.

-Каквото сготвиш, мамо. Нямаме претенции, нали?-отвърна Грейсън и погледна към мен, а аз кимнах леко като се усмихнах на жената.

-Надявам се да обичате пиле с ориз.-каза тя и отново се върна в кухнята.

С Грейсън се бяхме излегнали на дивана и гледахме телевизия. Даваха някакво глупаво предаване, където известните личности показват домовете си. Писнало ми е вече всеки да се хвали в какъв палат живее. Когато умрем, не отиваме в гроба с имотите, скъпите коли и парите.

На вратата се звънна и приятелят ми стана да отвори. Някакъв мъж към 50-те беше на вратата. Косата му беше леко посивяла, а по изражението му можех да разбера, че е ядосан.

-Грейсън, кога ще си получа парите за наема? Бавите се вече две седмици.-скара се той, а Грейсън се почеса зад врата. Изправих се и се приближих към приятеля си.

-Джо, обещавам, че до два дена ще ти платя наема. Имай търпение.-въздъхна Грейсън, а така наречения Джо присви очи.

-Това го слушам от две седмици. Имаш 24 часа да ми платиш или с майка ти и дрогираният ти брат изхвърчате на улицата.-заплаши го той.

-Аз мога да платя наема.-обадих се, а момчето до мен ме погледна.

-Моля? Никакъв шанс!-отказа категорично.-Джо, имаш парите до утре вечер.

-Наистина мога да платя. Само трябва да сляза до банкомата и да изтегля пари.-настоях, но получих неудобрителния поглед на Грейсън.

-Разбрахме се! Утре вечер ще ти дам парите.-повтори той и затръшна вратата. Обърна се бясно към мен, а очите му бяха потъмняли.-Защо изобщо се месиш?

-Просто исках да помогна.-отвърнах, а той изпуфтя и разтърка клепачите си.

-Извинявай. Цялото това напрежение ми идва в повече напоследък.-каза момчето пред мен и ме прегърна.