Глава 58

506 40 14
                                    

Гледна точка на Валерия

Стоях си в стаята и учех за теста по биология, който щеше да е след два дена, но нямаше какво да правя.Исках да се обадя на Грейсън да дойде и да прекараме време заедно, но за съжаление той беше на работа. Май трябваше да изляза с Ребека и Джеймс. Щеше да е по-добре отколкото да се чудя какво да правя сама вкъщи.

Отказах се да уча и слязох в кухнята да си приготвя нещо за хапване. Ядеше ми се брауни, затова извадих необходимите продукти за направата му. Разтопих шоколада и маслото на водна баня и след това се заех с разбиването на яйцата и захарта. Смесих сместа с брашното и бакпулвера и добавих разтопения шоколад. Разбърках добре и изсипах сместа в една тава. Сложих да се пече и разчистих бъркотията, която бях създала.

Докато миех чинийте, някой звънна на вратата. Спрях с това, което правех и избърсах ръцете си в една хавлийка. Отидох до входната врата и я отворих, а човекът пред мен ме изненада.

-Грейсън? Какво правиш тук? Мислех, че си на работа?-попитах объркано, а изражението му изобщо не ми харесваше.

-Да, бях на работа! Но получих много интересна снимка на теб и някакъв идиот да се целувате пред училище.-отговори заядливо и ми показа снимката. Мамка му, кой ни е снимал?

-Аз...мога да обясня. Щях да ти кажа, но...-не ме остави да довърша.

-Какво "но"? Въртиш и двама ни ли?-повдигна вежди.

-Не! Грейсън...

-Знаеш ли какво? Остани си с него.-изсъска и се обърна на петите си.

-Грейсън, почакай! Нека да ти обясня.-виках след него, но той се качи на мотора си без да ме погледжда и потегли.

Усетих как очите ми започнаха да се пълнят със сълзи. Една по една започнаха да се стичат по бузите ми и докато се осъзная вече бях на земята, покрила лицето си с шепите си.

Кой по дяволите го е направил? И защо? Какво съм му сторила? Не може ли поне веднъж всички да си гледат своята работа и да не се бъркат в живота на другите? Писна ми от комплексари и лицемери. Всички завиждат на чуждото щастие и за да се почувстват по-добре трябва да го разрушат.

Изобщо не трябваше да се занимавам с този човек по-рано, но откъде да знам, че намеренията му са такива? Просто бях любезна с него, не очаквах такъв обрат на събитията.

RumorsOnde histórias criam vida. Descubra agora