Rumors

Глава 25

Както разговарях с Валерия, Дилън дойде и ме дръпна за ръката. Погледнах го странно и излязохме в двора. Отпусна хватката си, но не пусна ръката ми.

-Какво има?-попитах объркано, а той се огледа.

-Мислех си...-започна и се почеса зад врата.-...мога да говоря с татко за Джаксън.-предложи, а аз поклатих глава.

-Не! Ако баща ти разбере за Джаксън, нашите също горят. В момента са се съюзили и са нещо като съдружници, ако мога така да се изразя.-обясних и той въздъхна.

-Не може да продължава така, нали знаеш?-попита и ме погледна право в очите. Видях лек блясък в неговите и усетих нещо в стомаха си. Нещо като...гъдел.

-Ще се оправя.-опитах да убедя него и себе си.

-Не мога да позволя на това копеле да те тормози. Няма да го оставя да те наранява, ти трябва да си щастлива.-каза той, а аз се изненадах. Какво му става? Напоследък се държи доста мило с мен.

-Дилън, спокойно! Ще...ще говоря с нашите за Джаксън. Трябва да знаят истината.-въздъхнах и сведох поглед, а в следващия момент се намирах в прегръдките на Дилън. Ръцете му бяха обвити около мен и усетих как целуна нежно главата ми. Странно, но се почувствах добре. Мамка му, Ребека, не! Не, не, не....

-Искам да знаеш, че можеш да разчиташ на мен.-увери ме той, а аз го погледнах. Наистина ли мога да му имам доверие?

-О'Брайън, какви си ги замислил?-подсмихнах се.

-Никакви. Просто...усещам, че мога да ти имам доверие и...не знам, може пък и да станем добри приятели.-предположи той и се усмихна леко. Приятели, разбира се...

-Мда...-кимнах леко.-Хайде, да се връщаме при останалите.-казах и двамата влязохме отново в къщата.

Забелязах, че Ник и Стейси са дошли, както и че Томас и Джеймс разговарят на дивана. Усмихнах се леко, но тялото на Лола ми попречи да се радвам на гледката.

Вдигнах поглед към лицето ѝ и видях, че не беше особено щастлива. Гледаше ме със злоба, а ръцете ѝ бяха скръстени пред гърдите ѝ.

-Лола, здравей!-усмихнах се, но тя не ми отвърна.

-Значи твоето семейство заплаши нашите, че ако не продадем къщата на по-ниска цена ще ни убият?-изсъска, а аз свалих усмивката от лицето си.

-Какво?-попитах едва доловимо. Нашите никога няма да заплашат някой просто така. Особено ако става въпрос за пари.