Rumors

Глава 38

Прекарахме уикенда във Вегас. Дилън си тръгна същата вечер, когато се скарахме. То дори не беше караница, просто...и двамата не бяхме на себе си. С Ондреаз мисля, че сме заедно, но не го усещам правилно, защото съм влюбена в друг.

Обиколихме града и в неделя вечерта се върнахме. Мисля, че Томас и Джеймс също са заедно. Явно трябва да поздравя най-добрия си приятел, че и този път беше прав, но само за едно нещо. Между мен и Дилън няма как да се получат нещата...

След като се прибрах вкъщи, проведох разговор с майка ми за Грейсън. Обясних ѝ как стоят нещата, а тя се съгласи да участва в бизнеса. Трябва да поговоря с него днес, за да му кажа.

Като говорим за Грейсън, той току-що влезе в стаята придружен от Валерия. Двамата изглеждаха толкова сладки заедно, но нещо ме притесняваше във Вал. Не изглеждаше много добре. Тя зае мястото си до мен, а аз я погледнах.

-Какво има? Защо изглеждаш така все едно е починал някой?-попитах и може би не беше добра идея да правя такова сравнение, защото ако се окаже точно така ще е доста кофти.

-Изнесох се от вкъщи.-отговори тя и аз си отдъхнах. Чакай, какво?

-Как така си се изнесла?-погледнах я объркано, а след това погледнах и към Грейсън.

-Отново започнаха да ми държат сметка къде съм била и...не са съгласни за връзката ми с Грейсън. А аз реших повече да не оставям останалите да определят живота ми. Щом обичам Грейсън, ще бъда с него, мамка му!-изнерви се тя и прекара пръсти през косата си.

-Къде ще останеш сега?

-У Грейсън. Поне докато не си намеря нещо или не се оправя с нашите.-измрънка чернокоската до мен.

-Знаеш, че си винаги добре дошла у нас, нали?-попитах я, а тя кимна и се усмихна леко.-Грейсън!-погледнах към момчето пред мен с усмивка.-Снощи проведох един доста сериозен разговор с майка ми относно теб.

-И?-попита нетърпеливо.

-Иии...тя е съгласна.-отговорих, а той се зарадва и ме прегърна.

-Благодаря тии.

-Какъв разговор?-обади се Валерия объркано и с Грейсън се спогледахме.

-Здравейте, хора!-извика Ондреаз и седна върху чина.-Здравей, скъпа!-обърна се към мен и ме целуна. Видях Дилън да минава покрай нас и ни гледаше лошо. Трябва да поговоря с него, защото не искам да го изгубя като приятел. Ако не можем да бъдем друго, то поне да сме приятели.