Rumors

Глава 6

С Валерия отидохме в салона по физическо или по-скоро беше футболно игрище на закрито. Мястото беше огромно. То по принцип гимназията е голяма, но не предполагах, че е чак толкова голяма. Буквално това помещение може да събере половината гимназия.

С приятелката ми се доближихме към някаква не много голяма, дървена маса, където най-вероятно можеше да се запишеш за мажортния състав.

-Чакай малко!-спрях Валерия и тя ме погледна.-А-аз не мога да се мятам като вас. Ако се опитам да направя шпагат, ще се сецна и повече няма да мога да се изправя.-обясних ѝ, а от нейна страна получих лек смях.

-Спокойно. Пробите са чак след седмица, така че имаме време да те науча.-успокои ме тя и отново тръгнахме към масата.

Две момичета ни посрещнаха с топли усмивки. Едната беше с кафява коса, а друга беше блондинка. И двете бяха наистина много красиви.

-Ема, Лола, това е Ребека! Иска да се запише в отбора.-обясни им испанката и двете момичета кимнаха енергично.

-Разбира се! Само трябва да напишеш имената си и да се подпишеш.-извести ме брюнетката и аз кимнах. Взех химикала и започнах да попълвам нужната информация. След като приключих, предадох листа с информация и се сбогувахме с момичетата.

-Наясно си, че се записах само, за да дразня Синтия, нали?-обърнах се към Валерия и тя кимна.

-Да, но въпреки това се радвам, защото най-накрая ще има някой с когото да се разбирам.-отъхна си тя и аз се засмях.

По пътя за стаята срещнахме едно доста красиво момче. Имаше кестенява коса и зелени очи. То се усмихна сладко и тръпчинките му се показаха. Как е възможно да има толкова сладка усмивка?

-Хей, Вал!-поздрави той и с Валерия се прегърнаха.

-Хей, Томас. Това е Ребека.-представи ме тя и момчето пред мен кимна.

-Приятно ми е да се запознаем! Когато Дилън те описа, мислех, че си някаква задръстена, но изглеждаш доста яка всъщност.-каза той и аз извъртях очи.

-Разбира се, че Дилън ще каже така.-отвърнах и всички се засмяхме.

-Дилън ли чух?-ето го и вълкът. Високомерният идиот застана до Томас и ме погледна подигравателно.-Какво говорите за моя милост?-попита и се усмихна самодоволно.

-Само лоши неща!-отговорих и веднага успях да сваля тази усмивка, която ме дразнеше ужасно много.

-Май още не си разбрала кой раздава правилата тук, а?-повдигна вежда и скръсти ръце.

-Охо, миличък, ако си мислиш, че можеш да ми наложиш някакви правила, жестоко се лъжеш. Нека да ти го кажа ясно. Никой не може да ми казва какво да правя.-обясних му, но той повдигна още по-високо веждата си. Може да не го понасям, но не мога да отрека факта, че е сладък.

-Ще видим това, новата!-отвърна заядливо и с Томас си тръгнаха.

-Ъгх, как го понасяш?-обърнах се към приятелката си и тя повдигна рамене.

-Повярвай, когато сме сами не се държи така. Просто...Дилън много трудно разкрива истинската си същност. Ще отнеме време докато го опознаеш какъв е наистина.-отвърна тя и аз въздъхнах.

-Не изгарям от желание да се опознавам чак толкова с него.-измрънках и тя се засмя.

-Хайде, да влизаме в час.-каза тя и двете тръгнахме към стаята.

Когато влязохме вътре, Ондреаз и Грейсън ни посрещнаха с усмивки. Както винаги, Ондре беше шумен, а Грейсън тих. Това момче е доста срамежливо, трябва да се отпусне малко.

-Искате ли днес да излезем?-попита Ондре и всички се спогледахме.

-Да, защо не? Ще извикам Ник и Томас. За разлика от останалите те се търпят.-отговори Валерия, а ние с Грейсън само кимнахме. Господинът влезе в стаята и всички заехме местата си. Очертава се дълъг ден, защото програмата днес беше ужасна.

——————————————————

Здравейте хораа! Искам само да ви попитам дали историята ви харесва? Какво е мнението ви за сега и как мислите, че ще се развият нещата? Очаквам отговорите ви в коментарите.

До скоро! Обичам ви!❤️