Rumors

Глава 5

Събудих се от тъпата аларма. Толкова мразя да ставам рано, че буквално си хвърлих телефона на земята. Супер, сега трябва да си купувам нов...

Изправих се от мекото и удобно легло, за да отида до банята и да си измия зъбите. Направих сутришната си рутина и се върнах отново в немного голяма си стая. Избрах най-малката стая в къщата за мен, защото обичам да ми е уютно. А и имах страхотна гледка към града, което добавяше още един плюс към това.

Извадих униформата си от дрешника и я облякох. Направо ми идеше да повърна от гледката в огледалото. Мразя тази униформа. Оправих косата си набързо и си сложих очна линия и спирала. Напръсках се с парфюм и грабнах раницата от леглото си. Излязох от стаята си и заслизах по стълбите.

Стигнах до кухнята без да се спъна и падна по пътя, за което бях горда със себе си, защото по принцип сутрин съм доста заспала и имам навика да се спъвам във всичко. Не че през другата част от времето не се спъвам, но сутрин вероятността е по-голяма. Аз се спъвам във всичко буквално. Мога да се спъна на равното. Въздуха ми пречи просто.

Видях майка ми да пие сутришното си кафе и да чете модно списание. Баща ми отново го нямаше, което беше странно. Не съм го виждала от два дена. По принцип нарко сделките му траят няколко часа.

-Добро утро, скъпа! Наспа ли се?-попита мама и аз изпуфтях. Според нея дали съм се наспала?

-Не. Между другото счупих си телефона.-отвърнах и тя ме погледна.

-Пак ли?-повдигна вежда и аз кимнах. Тя въздъхна леко, а аз заех мястото на стола срещу нея.

-Татко още ли го няма? Кога ще се прибере?-попитах и тя затвори списанието си. Замисли се какво да ми отговори, като отново пусна силна въздишка.

-Миличка, баща ти няма да се прибере...в близките седмици.-отговори несигурно, а аз я погледнах съмнително.

-Защо?

-Защото има да урежда...много неща. Той...даже не в града.-обясни тя, а аз просто кимнах, защото не ми се занимаваше да я разпитвам. Когато се върна от училище, ще продължа с разпита.

-Добре, аз ще тръгвам! Ще се видим следобяд.-целунах я за довиждане и излязох от къщата. Качих се в колата и както всяка сутрин Стюард ме закара до гимназията.

По пътя се опитвах да не заспя и се опитвах да се разсейвам някак си. След половин час шофьорът ми спря колата и аз слязох от нея. Пожелах му приятен ден и се запътих към сградата. Синтия и приятелката ѝ разговаряха точно на стълбите. Чудесно, само това ми трябва да ме обсъждат.

-Ребека, виждам, че те карат със скъпа кола. Откъде я откраднахте?-попита подигравателно и двете с приятелката ѝ се засмяха.

-Откъдето ти открадна тъпите си въпроси.-отговорих ѝ, а тя ме погледна лошо. Дилън и още едно момче се появиха. Явно това беше гаджето на Стейси, защото я целуна.

-О, ти трябва да си Ребека? Аз съм Ник.-представи се той и се усмихна сладко. Имаше тъмно руса коса и тъмни очи. Не изглеждаше зле и определено беше по-възпитан от тези двете тук.

-Здравей Ник!-отвърнах на усмивката му и се здрависахме.

-Е, как е животът, новата? Свикна ли с елита?-попита ме тъмнокосото момче и аз го погледнах. Защо всички сладки момчета трябва да са такива задници?

-Какво има толкова да свиквам?-скръстих ръце и той се засмя.

-Мда, не мисля че и ще свикнеш. Все пак вие от простолюдието сте си такива.-отвърна заядливо, а аз присвих очи.

-Извинявай?-отвърнах и в този момент се появи Валерия.

-Ей, какво става тук?-попита тя и ме погледна.

-Нищо, просто обясняваме на новата, че няма да се впише тук!-отговори ѝ Дилън и момичето до мен извъртя очи.

-Дилън, стига!-измрънка тя и се обърна към мен.-Виж, знам, че ония ден ми отказа за мажоретките, но...

-Никакъв шанс, Вал. Райли, няма как да се впише в мажоретния състав. Смисъл погледни я...нищо лично.-обади се Синтия и се усмихна фалшиво.

-Първо, името ми е Ребека и второ...-погледнах към приятелката си.-...ще се запиша в мажоретния състав.-заявих уверено, а на лицето на Валерия се показа голяма усмивка.

-Йеййй...-изпищя тя и ме прегърна.-Ела да те запишем за пробите.-каза развълнувано и ме задърпа.