Глава 61

526 38 10
                                    

Гледна точка на Валерия

Радвам се, че точно в този момент няма никого вкъщи и мога да си се депресирам на спокойствие. Или пък да взема виното и да се напия? Защо да не и двете? Ще удавя мъката в алкохол, колко клиширано. И без това нямам желание за нещо друго.

Станах от леглото си и мързеливо се придвижих до кухнята. Отворих най-долният шкаф и извадих една бутилка червено вино. Зачудих се дали да си взема чаша или направо от бутилката да пия, но в крайна сметка се качих в стаята си без чаша.  Отново седнах на леглото си и започнах да се мъча с отварянето на шишето.

Мамка му, това толкова трудно ли се отваря? Или може би е знак от съдбата да не пия? Стига де, дори не мога да се напия, защо живота е толкова жесток...

Отказах се да отворя алкохола и отново се проснах на леглото. Явно ще се взирам в тавана цял ден. Пак ме устройва. Започнах да размишлявам над случилото се. Трябва ли да се боря за тази връзка или просто да оставя нещата така? Заслужава ли си? Разбира се, че си заслужава! Скарах се със семейството си заради този човек, няма да оставя нещата така. Ако трябва ще го хипнотизирам, за да ми прости. Аз защо направих всичките драми с баща ми, заради него?

Изведнъж усетих как вълна от увереност ме заля и се изправих за не знам кой си път от леглото. Ще отида да си върна момчето.

Обух кецовете си и вързах косата на си на опашка, защото навън духаше вятър, а не искам да се разправям и с косата си по пътя. Взех телефона и ключовете за колата и се насочих към входната врата. Отворих я бързо, а пред мен се намираше тялото на Грейсън. За момент се стреснах, но после се успокоих.

-Точно при теб идвах.-казах.

-Трябва да поговорим.-отвърна той и аз му направих място да влезе.

Настанихме се на дивана и го погледнах в очакване. По изражението му можех да разбера, че не знаеше откъде да започне и подреждаше мислите в главата си. Толкова добре го познавам.

-Първо...-въздъхна преди да продължи.-...искам да ти се извиня за нещата, които ти наговорих по-рано. Наистина не го мисля и съжалявам. Държах се като идиот. Трябваше да те изслушам.

-И какво промени мнението ти?-попитах любопитно, а той потърка дланите си една в друга.

-Итън. Чух как говореше по телефона с някой и...разбрах, че той е виновен за всичко това. Той е накарал онзи да те целуне, за да може да провали връзката ни.-обясни Грейсън, а аз бях изненадана от чутото. Всъщност не чак толкова изненадана, защото и на мен ми мина през ума, че може би брат му е замесен.

RumorsWhere stories live. Discover now