Глава 34

572 41 39
                                    

Гледна точка на Дилън

-Ребека! Ребека, почакай!-виках след момичето, което бягаше от мен. Не успях да я настигна, защото влезе в стаята, а аз трябваше да отида до тренерът. Откъде е разбрала, мамка му?

-Дилън, идваш ли? Тренерът ще се ядоса, ако закъснееш!-чух Ник да вика и се обърнах към него.

-Да. Идвам след малко.-казах му, а той просто кимна и се насочи към салона. Застанах пред вратата на стаята и погледнах през малкото прозорче, за да видя Ребека.

От гледката разбрах, че не се чувстваше добре. Изместих погледа си леко и видях как Синтия ми се усмихваше самодоволно. Шибана блондинка. Какви ги ѝ е наговорила? Не искам да изгубя Ребека като приятел, защото тя наистина е важна за мен. Досега не съм чувствал никого толкова близък. С нея мога да си говоря за всичко без да се притеснявам какво ще си помисли и дали ще започне да ме съди. Тя е добър слушател и не мисли като останалите в тази гимназия. Трябва да поговоря с нея задължително, защото няма да оставя нещата така. Дори ще потърся помощ от Валерия.

-Дилън? Мислех, че имаш тренировки?-чух гласа на господина, който ме изкара от мислите ми.

-Аз...да. Тъкмо отивах.-казах замислено и отново погледнах към момичето на втория чин. Засякохме си погледите, но тя веднага дръпна своя и се обърна към прозореца. Въздъхнах леко и се обърнах.

Тръгнах към салона и през целия път бях се замислил за Ребека. Защо това момиче ми е влязло толкова под кожата? Спомням си как като я видях и не можех да я понасям, исках да я съсипя и изложа пред останалите, но тя винаги си отваряше голямата уста и ми отговаряше. Никой не ми отговаря. Но тя го направи и това ме изнервяше още повече. А сега...сега я чувствам като сестра. Макар че, не мисля, че човек изпитва такива чувства към някой, който мисли за своя сестра. Възможно ли е да се в...влюбвам?

-О'Брайън, къде се губиш! Закъсня с пет минути и изпусна загрявката. Пет обиколки на игрището, плюс сто лицеви за наказание!-извика тренерът и ме стресна.

-Съжалявам, тренер!-измрънках и се заех с обиколките. Чудесна възможност да продължа с мислите си.

-Ужасно си разсеян напоследък, което не ми харесва.-чух го да казва зад мен, но не му обърнах внимание.

***

Гледна точка на Грейсън

Приготвях се за вечерята с родителите на приятелката ми. Ще излъжа, ако кажа, че не съм притеснен. Ужасно съм нервен от това как ще протичат нещата, защото от това, което съм чувал, родителите на Валерия искат някой, който ще ѝ осигури хубаво бъдеще.

RumorsWhere stories live. Discover now