Rumors

Глава 56

Дадох показания и с Дилън отидохме вкъщи. Радвам се, че вкараха Тревър в затвора и даже разбрах, че след няколко седмици ще го затворят и в психиатрична клиника. Ако трябва да бъда честна, подозирах, че е способен да убие човек. Просто самото му излъчване, въпросите, които постоянно задаваше го издаваха. Гадно ми е, че Синтия получи такъв край, но в крайна сметка сама си е виновна. Ако не се беше занимавала с него, сега можеше да е жива.

В предишната гимназия също имаше проблеми, но не чак такива. Мислех, че щом дойда тук драмите ще приключат, а то се оказа, че елита не изглежда така, както си го представяш. За почти цяла учебна година имаше две убийства в гимназията, учител психопат, проблеми с бившия и проблеми с нашите. Годината изобщо не беше такава, каквато очаквах.

Но освен всичките лоши неща, които се случиха, се запознах с Дилън. Влюбих се за първи път в живота си и разбиха за първи път сърцето ми. Макар и да мисля, че нещата, които той ми наговори бяха под влиянието на някакъв наркотик.

-Ребека, добре ли си?-чух гласът на майка ми и разтърсих леко глава, за да се отърва от мислите си.

-Да. Почти не ме убиха, но иначе да, добре съм.-отговорих съркастично, а тя присви вежди объркано.

-Моля?-попита и аз извъртях очи.

-Няма значение.-въздъхнах и седнах на дивана. Тя просто повдигна рамене незаинтересовано и излезе от стаята.

Дилън се настани до мен и постави ръка върху бедрото ми. Ток премина през тялото ми и го погледнах. Заключихме погледите си и двамата се усмихнахме леко. Подпрях глава на рамото му, а той ме придърпа по-близо до него.

-Откъде знаеше, че съм в училището?-попитах, а той хвана ръката ми и се заигра с пръстите ми.

-Синтия ми се обади и ми разказа за плана на Тревър. Предупреди ме, че се е насочил към теб и веднага тръгнах да те търся. Обадих се на всички, включително и на баща ми. Първо проверихме дали си тук, но майка ти каза, че не си се прибирала днес. Започнахме да мислим къде може да си, докато Стейси не ни уведоми, че тялото на Синтия е в гимназията. И така се досетихме, че и ти също трябва да си там.-обясни момчето до мен.

-Трябваше да се прибера отдавна, но получих съобщение от Аби, че трябва да проверя костюма си, а съобщението явно изобщо не е било от нея.-въздъхнах.