Rumors

Глава 47

Полицията претърси къщата и конфискува всичката дрога, която имахме. Също така не подминаха и парите, които татко криеше в сейфа си в нощното шкафче. Буквално останахме без нищо и не знам как ще плащам гимназията. Наложи се да освободя персонала, който работеше за нас, защото нямаше как да им плащам. Майка ми щеше да се прибере днес, но какво от това? Тя не работи, занимаваше с бизнеса на татко. Не знам как ще се оправим оттук нататък.

Миа си тръгваше днес, но каза, че ще ме посети другата седмица отново. Не знам дали наистина ще дойде заради мен или заради Ондреаз, защото тези двамата започнаха да се срещат тайно, но не можеха да се скрият от мен. Аз виждам всичко...благодарение на камерите в къщата.

Оправих се набързо и закусих. Взех раницата си и излязох от къщата, като се качих в колата си. Запалих и потеглих към училището. През целия път си мислех откъде да намеря пари, за да живеем с мама. Татко ще излезе по трудно от затвора, но през това време трябва да си намеря работа. Дали да не продам колата? Ще изкарам хубави пари и може да си взема някоя по-евтина, защото няма как да остана без кола. Може да продадем и къщата, и да си купим по-малка или пък някой апартамент, защото тази голяма къща няма как да я поддържаме без персонал.

Не усетих кога мина времето и паркирах на паркинга. Слязох от колата и я заключих. Видях джипа на Дилън и се усмихнах, защото щях да го видя. Единствено той успява да ми оправи настроението с усмивката си.

Изкачих стълбичките до входа и влязох в сградата. Отидох до шкафчето си и взех учебниците по математика.

-Добро утро!-Валерия се появи и беше усмихната.

-Добро да е? На какво се дължи тази широка усмивка?-повдигнах вежда, а тя се засмя.

-Татко ми позволи да излизам с Грейсън.-отговори, а аз се зарадвах и я прегърнах.

-Сериозно?

-Да! Едуардо успя да го убеди и татко се съгласи. Не беше много лесно, но все пак успя да изрече думите "Добре, бъдете заедно."-обясни, като извъртя очи.

-Радвам се за вас.-усмихнах се и звънецът изби.-Да потегляме към Ада.-въздъхнах и с Валерия тръгнахме към стаята по математика.

***

Часовете свършиха и всички си тръгнаха. Аз обаче имах малко работа, защото трябваше да оставя костюма от мажоретките в салона. Казах на Дилън да ме изчака, за да тръгнем заедно и да прекараме малко време само двамата.