Rumors

Глава 15

След като Джаксън си тръгна се обърнах към Дилън и веднага му зашлевих един шамар. За какъв се помисли, по дяволите? Да ме целуне с ужасно меките си устни просто така?

-Мамка му, за какво беше това?-попита той, като си сложи ръката на бузата.

-Защо ме целуна?-отвърнах ядосано.

-Спасих ти задника от психото. Може да кажеш поне едно "Благодаря, Дилън. Ти си прекрасен."-каза той и повдигна вежди.

-Благодаря, задник! Ти си тъпанар!-скръстих ръце и извърнах поглед.

-Хареса ти, скъпа. Признай си.-мазната усмивка отново се настани на лицето му, а на мен ми идеше да му ударя още един шамар. Така да се зачерви и другата му буза.

-Само ще кажа, че това беше най-ужасната ми целувка.-казах и той се засмя.

-Лъжи, лъжи и пак лъжи.

-Млъквай!-изсъсках и се обърнах, за да отида при останалите, но той ме спря.

-Всички ни видяха, приготви се слухове в гимназията.-предупреди ме той и аз извъртях очи.

-Спокойно, няма да позволя да се задържат за дълго. Няма да опетняват имиджа ти.-отвърнах съркастично, а той изпуфтя.

-Имам предложение за теб!-каза той и ме задърпа към изхода. Какво е намислил този задник?-Аз и ти ще се правим на гаджета пред останалите.

-Моля?-погледнах го невярващо, а той кимна. Чува ли се какви ги дрънка?-Никакъв шанс, Дилън! Така само ще потвърдим слуховете.-отказах.

-Слушай и помисли малко, глупи! Ако хората си мислят, че сме заедно никой няма да те закача. Този идиот със сините очи веднага ще те остави намира.-обясни той и аз повдигнах вежда.

-Не би го направил само защото искаш да ми помогнеш. Каква е уловката, О'Брайън?-скръстих ръце.

-Няма уловка! Просто ти искаш да се отървеш от Джаксън, а аз да натрия носа на Синтия, защото ми изневери.-отговори, а аз го погледнах съмнително.

-Това са пълни глупости. Джаксън няма да ме остави само защото ще ми бъдеш "гадже".-отвърнах и той се подпря на стената.

-Никой не смее да пипне нещо мое. Страхуват се от мен.-каза той.

-Не и Джаксън.-поклатих глава.

-Какво ти коства да опиташ?-попита той.

-Няма да се правя на твое гадже. Не те понасям.-отговорих му и той се засмя.

-Нито пък аз теб, но бих го направил, за да видя лицето на Синтия, когато разбере, че е официално.-отвърна с дяволита усмивка.

-Това е абсурдно. Разкарай се!-изпуфтях и влязох отново в клуба. Валерия веднага ме пресрещна и ме задърпа към тоалетните.

-Какво по дяволите беше това? Защо Дилън те целуна? И защо му отвърна?-попита тя объркано.

-Сложно е за обяснение. Но на кратко, Джаксън се появи и започна да ме заплашва, а Дилън се появи и си помисли, че ако ме целуне ще ме спаси от бившия ми. И сега иска да се правим на гаджета.-обясних и тя присви вежди.

-Но...защо?-попита отново и аз въздъхнах.

-Иска да натрие носа на Синтия, затова че му изневери. А и си мисли, че Джаксън ще стои на страна от мен.-отговорих и тя започна да се смее.

-Това е абсурдно.-отвърна и аз кимнах.

-И аз това му казах. Джаксън няма да се откаже само защото ще съм "гадже" на Дилън!-казах като сложих въздушни кавички.

-Всъщност...-замисли се тя и ме погледна.-...Дилън е доста влиятелна личност. Всички в Лос Анджелис го познават и честно доста хора се страхуват от него.-довърши си мисълта.

-Но защо?-попитах объркано. Как този идиот ще вдъхва страх у хората?

-Защото баща му е директор в полицията, а майка му е съдия. Добри са в работата си.-отговори тя. О, страхотно... Баща полицай и майка съдия, направо перфектно.

-Изобщо не ми трябва да се занимавам с него значи.-отвърнах.

-Ако си достатъчно внимателна, той няма да заподозре нищо. А и нали само ще се преструвате, няма да се сближавате.-каза тя и аз се замислих. Права е до някъде, но не знам. Твърде опасно е.

-Не знам...

-С помощта на Дилън може да вкараш Джаксън в затвора и така няма да те притеснява.-предположи Валерия.

-Не мога да мисля за това сега. Ще помисля утре на свежа глава.-отвърнах и тя кимна.

Двете излязохме от тоалетните и се върнахме при останалите. Всички ме гледаха някак си странно и погледнах към Дилън. Той само ми намигна, а аз извъртях очи. В какво се забърквам, Господи?