Rumors

Глава 52

Гледна точка на Дилън

След часа, с Валерия излязохме в коридора до шкафчетата, за да поговорим. Наистина не знам защо Ребека се държи така, а от снощи ми се губят моменти. Не помня да съм направил нещо грешно, освен, че...Чакай малко.

-Ще ми обясниш ли защо наговори тези глупости на Ребека снощи?-попита чернокоската и скръсти ръце пред гърдите си.

-Какво съм ѝ наговорил?-отвърнах объркано.

-Сериозно ли?-повдигна вежда.-Звънна ѝ и ѝ каза, че всичкото това нещо между вас е просто за забавление  и че обичаш Синтия.-обясни, а аз въздъхнах и прекарах пръсти през косата си.

-Наистина не помня нищо от снощи, освен частта, в която Синтия идва до нас, а лицето и беше цялото обляно в сълзи.-казах и тя ме погледна замислено.

-Синтия ли? Възможно ли е...-не довърши изречението си, а аз кимнах.

-Много възможно е.-съгласих се и в този момент се чуха викове от другия край на коридора. С Валерия се спогледахме и веднага се запътихме натам.

Всички се бяха събрали на едно място и наблюдаваха нещо. Разбутах тълпата и видях как Ребека беше хванала Синтия за косата и я дърпаше. В следващият момент блондинката се оказа на земята, а в ръцете на брюнетката бяха останали екстейшъните на Синтия. Веднага отидох до Ребека и я дръпнах настрана.

-Разкарай се от мен!-изсъска и се отскубна от хватката ми.-Видя ли какво изгуби? Сега си стой със слабачката.-погледна ме лошо и тръгна нанякъде.

-Тази какво си позволява? Знае ли колко пари съм дала за тези екстейшъни.-изплака Синтия и Стейси ѝ помогна да се изправи от земята.

-Спокойно, ще си вземеш нови.-опита да я успокои приятелката ѝ.

-Дилън, направи нещо.-обърна се към мен Синтия, а аз присвих очи.

-Заслужи си го.-изплюх и тръгнах да търся Ребека. Трябваше да ѝ обясня какво се случва. Не съм сигурен дали Синтия наистина ме е дрогирала, но нямам друга теория за случилото се.

Никога не бих ѝ казал това, защото не е истина. Когато ѝ казах, че я обичам бях искрен. Толкова искрен не съм бил никога. Дори на Синтия не съм казвал тези думи. Много трудно човек може да чуе да изричам това.

Гледна точка на Ребека

Започнах да бягам из коридора без да знам къде отивам. Просто исках да се махна, колкото се може от тези двамата. Не съм виновна, че кучката си го просеше. Сама си е виновна. Ако не се заяждаше с мен, нямаше да обърша пода с нея и щеше да задържи екстейшъните от Алиекспрес.