Rumors

Глава 35

Бях ужасно уморена, защото прекарах три часа в правене на кълбета, шпагати, салта, мостове и някакви такива глупости. Не си усещам костите. Ако за всеки мач ще се подготвяме така, тази работа няма да стане. Аз ще умра! Сериозно ми е нужна почивка. Така да разпусна...Едно пътуване до Вегас няма да ми се отрази зле. Ще поиграя малко хазарт, ще се зарибявам с идиоти и ще се напия. Супер план. Ще извикам Валерия, Грейсън и Ондреаз и съм перфектна. А и трябва все някак да се разсея от Дилън.

Като говорим за вълка, ето го и него. Отборът също имаше тренировки и каква по-добра идея от това мажоретките и фитболистите да тренират на игрището заедно? Така ще надъхаме играчите за победа. Пф...

Видях тъмнокосото момче да се приближава към мен и извъртях очи. Няма как да го отбягвам постоянно, все пак сме в един клас. Три дена без да говоря с него е добре.

-Ребе, нека да поговорим! Моля!-погледна ме умолително, а аз въздъхнах и кимнах леко. Отидохме до скамейките и седнахме на тях.-Това, което ти каза Синтия не е вярно. Така де, вярно е, но не точно...-започна да се обяснява, но се оплиташе.

-Дилън, успокой се и ми обясни като хората, защото нищо не разбирам.-прекъснах го и той ме погледна. Пое си дълбоко въздух и се усмихна леко.

-Отначало планът ни със Синтия беше да те примамя с това нещо с връзката, за да разбера какво толкова криеш. Искахме да те разкрием пред гимназията и така да тръгнат слухове за теб, но...след като се опознахме по-така нещата се промениха. Аз се промених. Разбрах, че не си чак толкова лош човек и че всъщност твоята компания е доста приятна. Не съм искал да те нараня по някакъв начин. Нашето приятелство е важно за мен и ако те загубя няма да си го простя. Моля те, не разваляй това хубаво приятелство.-обясни той, а аз се взирах в шоколадовите му очи. Как може човек да му се сърди? Смисъл... погледнете го!

-Добре, но ако още веднъж се опиташ да ми забиеш нож в гърба, кълна се, че аз ще ти го забия в гърлото.-предупредих го, а той се засмя.

-Обещавам да не го правя.-сложи ръка на сърцето си и предизвика смях и от моя страна.-Обичам, когато се смееш.-каза, но и двамата се изненадахме от това.

-Как са сладурите на гимназията?-чух гласът на най-добрата си приятелка и с Дилън извърнахме поглед. Валерия, Грейсън и Ондреаз седнаха при нас.