More than just sex

1.17

Гледна точка на Ария

С Иън напазарувахме набързо и се прибрахме. Той отиде в кухнята да подреди покупките, а аз отидох да се преоблека. Обух си черни прилепнали дънки, скъсани на коленете, както и в края на крачолите, бяха до над глезена. Облякох си черен широк потник стигащ малко над средата на бедрата ми, който също беше накъсан в долния ляв ъгъл, а отгоре си облякох черно кожено яке. Обух си черни кецове на Supra и вързах косата си на висока опашка. Гримът ми беше добре за това само си пръснах малко парфюм.

- Готова ли си? - Иън влезе в стаята.

- Да.

- Ок. И аз само трябва да се преоблека. - съблече тениската си. Беше много секси и не можех да отделя поглед от него. Не знам защо, но изведнъж Браян се яви в съзнанието ми.

- Ще... ще те изчакам в дневната. - излязох от стаята. Отидох до кухнята и изпих една чаша студена вода, а след това седнах на дивана в хола.

Няма да мисля за него. Аз съм с Иън. Пък и се разбрахме, че няма да се виждаме. Още повече, че беше моя идея. Не съм го виждала само от няколко часа. Нищо няма да ми стане.

- Тръгваме ли?

- Да. - станах от дивана и излязохме.

Гледна точка на Браян

Сутринта Хана замина за Атланта и ще е там две седмици, а аз оставам сам. Ще ми липсва, но все пак трябваше да се види с техните. Знаете ли кой друг ми липсва? Разбира се, Ария. Може да не сме се виждали едва от няколко часа, но знам, че и на нея и липсвам. Аз обаче ще си одържа на думата и ще изчакам тя да ме потърси първа. Знам, че ще го направи. Обаче до тогава трябва да си измисля някакво занимяние, с което да се разсейвам, а сега и Хана я няма. Какво ли прави Ария? Всъщност няма значение. Трябва да видя аз какво ще правя.

Единият ми вариянт е да си скучая вкъщи, а другият е да се видя с някого. Но с кого? Джак ще ходи на парти да се разсея, Раян е на среща с някакво момиче, а Дилън е извън града до неделя. Ще попитате дали нямам други приятели освен групата? Ами нямам. Смисъл не близки и такива, с които ми се излиза.

Както си седях и си мислех изведнъж някой звънна на вратата. Станах лениво и отидох да отворя. Лена?

- Лена? - очудих се. - Какво правиш тук? Хана е извън града.

- Знам. Идвам да говоря с теб. - влезе без да пита. Какво пък иска да говори с мен?