More than just sex

1.28

Гледна точка на Браян

В момента чаках Хана на летището. Би трябвало всеки момент да излезе от изхода. Тъкмо си го помислих и тя се появи. Усмихнах се, претендирайки, че се радвам да я видя, а тя ме прегърна.

- Липсваше ми! - каза.

- И ти на мен! - отвърнах. Може за десет дена да не съм забравил Ария, но за две седмици Хана ми се струва чужда. И това, ако не е сбъркано.

- Хайде да се прибираме. - целуна ме за кратко. Тръгнахме към паркинга и след малко стигнахме колата ми. Качих куфара ѝ в багажника и се качихме.

- Как беше в Атланта?

- Студено. Но пък се видях с нашите и с приятели. Беше хубаво. Ти какво прави две седмици?

- Нищо. Ходих на репетиции, виждах се с момчетата и така. Нищо интересно.

- Ясно. Разбрах, че Лена и Джак са скъсали.

- Да. - леко се напрегнах при споменаването на това, защото все пак тогава и Ария присъстваше. Не знам колко знае Хана и какво ще си помисли.

- А и по някаква причина Лена не ми говори. То се вижда каква приятелка е. Изобщо не ми е притрябвала. - каза.

- Сериозно?

- Ами да. Само обикаляхме моловете и заглеждаше различни момчета. Джак за какво ѝ беше?

- Не знам. - вдигнах рамене. През повечето път до вкъщи беше тихо. Сякаш нямахме какво да си кажем.

Паркирах пред нас и свалих куфарът ѝ от багажника. Двамата влязохме в къщата и оставих багажа ѝ в спалнята.

- Та какво ще правим сега? - попитах я.

- Не знам. Боже, не сме се виждали от 14 дена и се държим, като непознати. Какво ни има? - тя се шегуваше, но това си беше чистата истина.

- Не е задължително да ни има нещо. - ама наистина беше неловко.

- Дообре. Знаеш ли? Аз смятам да си почина малко. Мисля, че имам нужда от малко сън. Вчера си легнахме късно, сутринта станахме рано и да.

- Ок. - кимнах, а тя ме целуна и след това отиде в спалнята.

Гледна точка на Ария

- Хари какво по дяволите?!

- Това беше за да млъкнеш. - оточни. Вратите на асансьора се отвориха и двамата излязохме. Аз вървях бързо и излязох от хотела, а той продължаваше да ме следва.