More than just sex

2.20

Гледна точка на Ария

Тази сутрин си чух алармата и успях да я изключа преди да успее да събуди Браян. Днес щеше да ходи до студиото по- късно, което значеше, че поне той щеше да се наспи. Разбира се с него си легнахме късно и това да остана и да заспя отново звучи толкова изкушително, но не се ли появя в университета и наще разберат с парите, които ми пращат е свършено. А аз нямам намерение да работя.

В крайна сметка станах и отидох направо в банята. Измих си зъбите и лицето и се заех с гримът си. Днес си сложих малко повече коректор под очите и след около петнайсет минути бях готова с лицето си. Отидох в дрешника, любимото ми място в апартамента и за разглеждах дрехите си. Обожавах всичките си дрехи и именно за това ми беше трудно да избера тоалета си. Естествено отивам на лекции, което ограничава избора, но все пак. Спрях се на черни прилепнали дънки с висока талия, широка бяла тениска на Gucci, която загащих леко в дънките и си обух бели кожени маратонки с широка червена лента от външната страна. Косата си разреших и вързах на разрошен, но стилен кок и се заех с избора на чанта. Харесах си черна кожена изчистена чанта с дълга презрамка. Беше достатъчно широка да събере всичко, което нося плюс две тетрадки. Последно преди да излезна отидох до кухнята за да си направя плодов фреш. Тъкмо го сипвах в чаша, когато Браян влезна в кухнята. Беше само по боксерки, косата му беше леко разрошена, а той самия беше сънен.

- Събудих ли те? - попитах го.

- Не. Сам се събудих. Излизаш ли?

- Ще ме закарал ли? - въпреки всичко пробвах.

- Имаш кола. - извъртя очи и се усмихна.

- Ама не обичам да карам. - отпих от фреша си.

- 15 минути е. Ще се справиш. - включи кафе машината.

- Хубаво. - допих фреша си. - Ще тръгвам. - целунах бузата му и тръгнах да излизам от кухнята.

- Ари. - накара ме да се обърна. - Ключовете. - подхвърли ми ключовете от колата ми и се засмя.

- Ще видиш ти. - погледнах го сърдито и след това излезнах от апартамента. Взех асансьора и слезнах в паркинга. Беше толкова пуст. Единствените коли бяха мойта, тази на Браян и тази на Хари. До края на седмицата се очаква да се нанесат още две семейства и постепенно ще се напълни. Вървях към колата си, когато чух гласът на Хари зад мен. Мамка му! Идеята да сме съседи започва да ме дразни още повече.