More than just sex

3.11

Гледна точка на Оливия

Събудих се към 11 и бях горе долу в добро настроение. Взех си бърз душ и след това се върнах в стаята си. Облякох си клин и широка тениска, а след това излезнах от стаята си. Слезнах долу в кухнята, където бяха наще и Ник, но в момента, в който ме видя той просто си излезна.

- Добро утро! - поздравих мама и тате.

- Добро утро! - отвърна мама.

- Пак ли сте скарани? - попита ме тате.

- Нещо такова. - вдигнах рамене и започнах да си правя бананов шейк.

- Какво ви става напоследък? - беше ред на мама да задава въпроси. - Никога не сте се карали толкова много. Не толкова сериозно.

- Ще се оправим. - отвърнах без да я поглеждам и включих блендера.

- Лив, това има ли нещо общо със Зак? - попита отново тя, а аз замълчах за кратко. Попринцип съм добра в прикриването на истината, но не и пред наще. Тях никога не мога да ги излъжа и до сега никой не беше задавал въпроса направо. Точно затова ми се разминаваше. Ами сега?

- Не. - обърнах се и и се усмихнах леко.

- Добре, защото не искам да се виждаш с него. - отвърна.

- Защо? - попитах веднага, а те двамата ме погледнаха леко намръщено. - Както и да е. - обърнах се и сипах шейка си в чаша. Взех го и тръгнах да излизам от кухнята.

- Къде отиваш? - попита ме татко.

- В стаята си. - отговорих без да спирам. Качих се в стаята си и изпих шейка си, слушайки малко музика.

Следващия половин час прекарах в подреждане наоколо и наще излезнаха. Ник все още си беше вкъщи и мислех, че е време с него да поговорим. Все пак той ми е брат и мисля, че това със споровете за Зак трябва да приключи. Просто трябва да ме изслуша. Поне ще опитам да обедя него, че Зак не е лош. От сега знаех, че няма да успея, но с него така или иначе трябва да говорим. След малко излезнах от стаята си и почуках на вратата на неговата.

- Да! - провикна се отвътре. Влезнах и го видях да лежи на леглото си. Правеше нещо на телефона си. Той ме погледна и извъртя очи. - Какво искаш?

- Още ли се сърдиш? - попитах. Преди няколко дена водихме подобен разговор в обратната ситуация. Иронично, а?

- Ти сериозно ли? - повдигна вежда.

- Да. Трябва да поговорим. - отвърнах.