More than just sex

3.21

На сутринта

Гледна точка на Оливия

Събудих се, защото Зак се размърда и се измъкна от прегръдката ни. Отворих очи, но той не забеляза. Проследих го с поглед без да се движа. Отиде до банята. Изведнъж спомени от вчера вечерта нахлуха в главата ми. Не мога да повярвам, че наистина се случи. Беше толкова прекрасно, а най-хубавата част е, че беше с него. Не бих и мечтала за по-добър първи път. Вратата на банята се отвори и затвори, което ме върна в настоящето и след малко Зак отново се върна в леглото. Обгърна ме с ръце и остави целувка на челото ми. Аз бях със затворени очи и той все още мислеше, че спя.

- Обичам те! - прошепна. Какво?! Дали го чух правилно?! Мамка му! Та той току що ми каза, че ме обича. Мисли си, че спя, но все пак го каза! Обича ме? Наистина не мога да повярвам. Много ще се радвам, ако е така. Имала съм само едно гадже преди него, но не беше толкова сериозно. А със Зак сякаш всичко върви със скоростта на светлината. Заедно сме от сравнително скоро, но всъщност се чувства, като много повече. Отклоних се от темата. Той ме обича?! Сърцето ми туптеше толкова силно, че сигурно и Зак го чуваше. Обича ме! Не можех да спра да си го повтарям в главата и ако не претендирах, че спя щях да съм ухилена, като идиот. А аз какво? Обичам ли го? Никога не съм обичала така. Едно е да обичаш семейството и приятелите си, но е съвсем друго, когато говорим за гадже. Но как мога да знам, като никога не съм го изпитвала. Знам че Зак е най-важен за мен в момента. Когато съм с него съм най-щастливият човек на света, а когато го няма не мога да спра да мисля за него. Когато го докосна, когато ме целуне пеперудите в стомаха ми започват да пърхат, а сърцето ми бие лудо. Когато го погледна в очите виждам целият си свят, а когато ме прегърне не искам да ме пусне никога. Ако това е любовта, то аз наистина го обичам.

- И аз те обичам. - реших да му отговоря, а и трябваше да разбере че съм будна. И че съм го чула.

- Лив? - стресна се и се отдръпна рязко. Аз само му се усмихнах, а той ме гледаше очудено и леко... засрамено. Май наистина не е искал да го чуя. Аз пък не мога да бъда по-щастлива от факта че го чух. Това ми помогна да осъзная и какво чувствам аз самата към него.

- Мхм... надявам се говори на мен преди малко... иначе се излагам. - пошегувах се.

- Не знаех, че си будна аз... - започна да се оправдава.