More than just sex

2.41

На следващия ден

Гледна точка на Ария

Вчера вечерта изобщо не останахме в клуба. Искахме просто да останем сами и не ни беше до алкохол честно казано. Та дойдохме в имението, говорихме си до късно и после си легнахме. Наистина просто си легнахме и нищо друго.

На сутринта, по- скоро на обяд станахме и пихме кафе. Бях решила, че днес няма да ходя на лекции, а и трябваше отново да събера нещата си за да ги върнем в апартамента. Браян ми помогна и всичко ни отне около два часа. Нямахме планове да тръгваме към апартамента все още и затова излезнахме и седнахме на масичката за кафе до басейна. Всъщност Браян седеше на стол, а аз в него.

- До кога всъщност си на лекции? Кога ви започва почивката? - попита.

- На 18. В петък.

- И е до 3, нали?

- Да. Защо?

- Просто питам. Все пак Коледа е след 11 дена. - напомни ми.

- Изобщо не се бях замисляла. С всичко напоследък...

- Мхм... - съгласи се. Бях го гушнала, а той си играеше с няколко кичура от косата ми.

- Все още не мога да повярвам, че отново сме заедно. В смисъл не, че е нещо кой знае колко неочаквано, но до преди няколко дена ми се струваше невъзможно.

- Знам. Този момент съществуваше само в мечтите ми. - усмихна се тъжно. - Но все още ми е трудно да повярвам, че изминалия месец се случи. Не си представях, че ще се разделим като цяло какво остава поради такава причина.

- Да... Беше... гадно. Много неочаквано и... не искам да бъдем разделени никога повече. - признах.

- Аз също. - целуна устните ми. - Да се прибираме?

- Да, нямам търпение. - усмихнах се.

- Аз също. Този апартамент не е същият без теб.

- Знам какво имаш предвид. Не се чувстваш като вкъщи, нали? - попитах, а той кимна. - Затова се махнах от там в деня, в който се прибрах. Не можех да бъда там без теб.

- Липсваше ми. - каза просто така.

- И ти на мен. - целунах го.

Вечерта

След като се прибрахме у дома веднага се заех с подреждане на нещата си. Естествено дрешника ми отне най- много време и докато се усетя беше 20 часа.