More than just sex

2.2

На следващия ден

Вечерта

Гледна точка на Ария

Сутринта ни изписаха с Иън от болницата и първо отидохме в имението, където бяха наще, Нейт и Стейси. Сигурно един час слушах колко лоша приятелка и дъщеря съм щом правя глупости като тази и им докарвам нервна криза. Обясних им няколко пъти, че това беше само инцидент, но всички единодушно решиха от мое име, че трябва да ида на психолог. Единствено Иън е на моя страна и знае, че психическото ми здраве си е наред. Относително казано.

Както и да е. Та по-рано се обадих на Браян. Все пак заради него все още съм жива. Той също изглежда ми беше леко сърдит за случилото се и за това реших да му се реванширам. Разбрахме се да излезем вечерта. Иън нямаше против, все пак в тази ситуация е нормално да искам да видя Браян. Не знам как е обедил Хана да излезе сам с мен, но все тая.

Та до петнайсет минути трябва да тръгвам за това трябва да побързам да се облека. Колкото и странно да звучи ще ходим да караме кънки. Идеята естествено беше моя. Чудите се как на 30° в Лос Анджелис има ледена пързалка? Ами има закрита. Та си казах защо да не идем да караме кънки по сред лято? Ама то може да звучи странно, само че през зимата тук е жега и ходим на плаж, така че не е проблем да караш кънки през лятото. Мисля, че схванахте логиката.

И докато ръзсъждавах над това си облякох тъмни дънки, черна широка тениска и си обух едни черни боти. Облякох си и не много дебело палто. Все пак там ще е хладно и не мога да съм само по къс ръкав. Косата ми беше на леки вълни и я оставих пусната. Гримът ми се състоеше от фон дьо тен, очна линия, спирала и естествено-червено червило.

Взех си кожена черна чанта и в нея си прибрах несесер с гримове, ключове, портмоне и тъкмо щях да сложа и телефона си вътре, когато някой ми звънна. Името на Браян се изписа на екрана и побързах да му вдигна.

- Ало? - обадих се.

- Хей, мислех направо да те взема от вас, ако искаш? - предложи.

- Ами аз съм в имението на наще за малко.

- А къде е то?

- Холивуд.

- В момента съм там. Коя улица?

- Гранд драйв номер 13.

- Огромна бяла къща?

- Да. - потвърдих, но прозвуча леко като въпрос.

- Тъкмо минавам покрай нея. Чакам те отпред. - каза.