More than just sex

1.22

10 дена по-късно

05:00 часа сутринта

Гледна точка на Ария

Последните десет дена минаха нормално и нищо интересно не се случи. С Иън сме си ок, с Браян не сме се виждали или говорили, от както се скарахме.

В момента съм в леглото си и плача. Дори не знам защо, но цяла нощ съм така. Иън беше на някаква вечеря с техните и аз реших да се прибера. Стейси спа в Нейт и аз съм сама. И не знам какво ми стана, но, когато си легнах просто ме изби на рев и така до сутринта. И ок, ще си призная-заради Браян е. След като се скарахме всячески се опитвах да не го мисля, повтарях си, че е за добро, имам гадже, с което съм щастлива, той е с Хана и ние нямаме бъдеще заедно. В крайна сметка издържах така девет дена и в момента, в който останах сама всичко ме връхлетя. Защо трябва да е толкова трудно? Ако ще съм с Иън не може ли да искам да съм само с Иън и, ако не нека просто да бъда с Браян. Може би наистина искам нещо сериозно с него, но няма как да стане. А ще съм пълна тъпачка, ако в пет сутринта му се обадя ревяща по телефона. На него вероятно не му пука и си живее щастлив живот, а в момента спи спокойно в леглото, което попринцип дели с Хана. Боли ме от това, което ми каза последно. Мразя го за това, че ме обърква толкова много, за това, че... ами не знам. Просто усещам, че в един ден говоря колко много го искам, а на другия как не искам да го виждам повече. Предпочитам да не го виждам, но тук се сещам за песента на Селена Гомес "The heart wants what it wants". Толкова колкото се опитвам да се отдалеча от него, толкова повече ме тегли на обратно.

Изведнъж алармата на телефона ми звънна, което означаваше, че е 5 и 30 и трябва да ставам. Трябва да взема нашите от летището след час. Поех си въздух и станах от леглото. Отидох до банята и измих лицето и зъбите си. Гримирах се и се върнах в стаята си. Облякох си дънки до над глезена с висока талия, червена тениска и черно кожено яке. Прибрах телефона си в задния джоб на дънките, ключове и пари в джобовете на якето и в ръка взех сака си с дрехи и ключовете за колата ми. Първо да, имам кола и книжка, просто не обичам да карам и за това ходя навсякъде с такси, второ нося сак с дрехи, защото щях да остана с нашите в имението им, докато са тук. Вероятно се чудите защо и докато ги няма не живея там? Ами просто е огромно и ми се струва подтискащо. Предпочитам да съм си със Стейси тук.

Слязох долу и отидох в гаража. Оставих сака си в багажника и влязох в черното BMW. Тръгнах към летището. Слънцето тепърва изгряваше, а улиците все още бяха почти празни. Все пак е 6 и 15. Поне не ми се спеше след тази нощ.