More than just sex

1.23

Гледна точка на Ария

С родителите ми тъкмо закусихме в една закусвалня в Санта Моника и сега тръгнахме към плажа за малка разходка. Дефакто, докато стигнем до колата ми.

- Та баща ти ми беше споменал за някакво момче. - мама побутна леко рамото ми и ми намигна, а аз извъртях очи.

- Да. Кога ще ни запознаеш? - попита татко.

- Ами може да отидем на вечеря утре вечер. Или барбекю вечер в задния двор. Просто днес реших да прекарам деня си с вас, пък и днес пристигнахте. Да имате малко време да се адаптирате.

- Да, защото не сме живели тук 43 години. - каза съркастично мама.

- Може да поканиш и Стейси. - предложи баща ми.

- Ще видим. - отвърнах и се замислих. Може би ще е добра идея, ако поканя Стейси и Нейт също. Така Иън ще се чувства в свои води и ще е по-спокоен.

След малко стигнахме колата и се качихме. Пробутах ключовете на тате, защото не исках аз да карам и тръгнахме обратно към вкъщи. На тях не им се обикаляше града пък и, както каза мама, те са живели тук и не им е кой знае колко интересно. Също така дойдоха да си починат и предполагах, че ще предпочетат да идем на плаж или да си останем вкъщи. Може да излезем и на басейна.

Половин час по-късно татко паркира пред главния вход на голямата къща и тримата слязохме. Влязохме вътре и се отправихме към хола. Седнахме на дивана и тишината си продължи още известно време.

- Тази къща беше много по-уютна преди. Когато имаше персонал наоколо, когато Ари беше малка и постоянно тичаше из стаите. Тогава кипеше живот, а сега всичко ми се струва толкова голямо и празно. - каза мама.

- Мхм... - съгласих се. - Смятате ли да се виждате с приятели, докато сте тук? - попитах.

- Да, но нямя да си много доволна от това. - предупреди ме татко.

- Кои? - попитах предпазливо.

- Семейство Стайлс. - каза мама.

- Ама разбира се. Защо да не е семейството на бившият ми? - усмихнах се съркастично.

- Скъпа, това че вие с Хари не се разбирате не означава, че ние и родителите му също трябва да се караме. Те са дългогодишни семейни приятели. - каза мама.

- Знам. Ок. Предполагам ще издържа една вечеря с тях... с него. - поправих се.

- Така те искам. - усмихна ми се широко татко. - Вечерията е вдругиден. - идеално!