More than just sex

2.34

Гледна точка на Ария

С Хари бяхме в някакъв парк и се разхождахме, защото аз не желаех да седя в хотела. Беше ми отнело половин час, докато успея да си поема въздух и да кажа, каквото и да е, а Хари просто седеше там и ме прегръщаше. Беше осъзнал, че няма нужда да ми задава въпроси, защото тогава не бях в състояние да отговарям. От тогава се е променило само това, че в момента не плача, но мисля, че просто нямам повече сълзи иначе всеки момент мога да изпадна в истерия отново. Разхождахме се едва от половин час и аз му бях разказала всичко. Той побесня и му идваше да се върне в хотела и да изхвърли Браян от някой прозорец, но в момента не ми трябва да е бесен. Исках просто да ме изслуша, а той успя да се въздържи. А и ако трябва да сме честни курвата в леглото му е тази, която трябва да бъде изхвърлена през прозореца. За него в момента не мога да мисля.

- Не мога да разбера защо. - гласът ми отново се пречупи и сълзите отново потекоха от очите ми.

- Ари... - той ме придърпа в прегръдката си, а аз увих ръце около него.

- Все още ми е трудно да го повярвам. Как можа да го направи? Защо го направи? Толкова много го обичам, а той... - не можах да продължа.

- Може би има обяснение. - каза той, но бързо се усети. - Съжалявам. Това беше глупост.

- Да. Как обясняваш изневяра? - попитах и веднага се отдръпнах от него. - Забравих, като обвиниш другия в грешките, които ти си направил. - извъртях очи. Не знам защо изобщо се опитва да ме утешава, като той ми причини същото само преди няколко месеца, а после мен обвиняваше за раздялата ни.

- Ари... - опита да хване ръката ми в своята, но аз се отдръпнах.

- Стига. Не е нужно да се правиш, че ти пука. Просто ме остави да страдам. Вече си го правил. - в момента освен на Браян бях бясна и на Хари, защото според мен отношението му в момента е лицемерно.

- Точно затова няма да те оставя сега. Като те гледам сега си давам сметка какво си преживяла след това, което ти причиних и нямаш представа колко неприятно се чувствам. Ти наистина беше всичко, което ми трябваше, но тогава не го осъзнавах. А сега единственото, което искам е да си щастлива, не с мен, защото аз никога няма да мога да ти дам всичко, което заслужаваш. Знам, че не ти го показвах след като се разделихме, но това беше, защото ме беше яд на себе си. Залъгвах себе си, че мога и без теб и че ти не си си заслужавала, но сега осъзнавам колко много съм грешал. Но никога не е спирало да ми пука за теб, дори да не си го признавах. С теб вече няма да бъдем заедно и мисля, че най- накрая успях да го приема. Но искам да съм до теб в момент като този, искам да съм приятелят от, който имаш нужда сега и няма да те оставя. Ако искаш ми се развикай, кажи ми всичко, което до сега си ми пестила, кажи ми колко съм те наранил, сподели ми за всички объркани чувства, които изпитваш сега, колко си разбита от това, което Браян ти причинява в момента, но аз няма да си тръгна. - най- накрая приключи.

Гледна точка на Браян

Мина един час, от както се събудих. Още на десетата минута непознатата напускаше хотела, а аз звънях на Ария през две секунди. Тя не ми вдигаше. Много ясно, че няма да вдига. Аз не се понасям в момента, та какво остава за нея. Джак ми беше обяснил всичко за изненадата и за нейното пристигане и това ме вбеси още повече. Как можах да го направя? Да се напия до толкова, че да не знам какво правя и да не помня нищо на сутринта никога не ми се беше случвало.

Момчетата седяха в хола в пълна тишина, а аз опитвах да я набера за хиляден път и вървях около леглото в спалнята. Естествено отново не ми вдигна. Изведнъж нещо ме прихвана и от нерви засилих телефона си в посока на огледалото. Пътченцата оцветени с червилото и се разпръснаха по пода, а момчетата моментално нахълтаха в не много голямата стая. Аз седнах на пода и се хванах за главата.

- Мразя се! - извиках и за първи път в живота ми се разплаках заради момиче. Как можах? Тя беше най- хубавото нещо в живота ми, а аз го загубих по- най- тъпия възможен начин. Не мога да повярвам, че това наистина се случва. Все още се надявам да се събудя. Мамка му! Толкова ме боли и дори не искам и да си помислям, че съм я изгубил завинаги.

Два часа по- късно

Гледна точка на Ария

С Хари се разхождахме няколко часа в парка, като повече мълчахме. Така ми беше по- добре, защото в момента, в който започна да говоря за това започвам да плача. А в момента не мога да говоря за нищо по- различно. В крайна сметка бяхме решили, че няма да останем във Вегас за през нощта, но трябваше да идем до хотела. Хари ме убеждаваше да идем да хапнем, но аз отказвах. Как иска да ям в такъв момент? Той се опита да ме изнуди с "аз няма да ям, ако ти не ядеш", но не се получи, затова приятна диета Хари.

След още около половин час вървене стигнахме в хотела и влезнахме вътре.

Гледна точка на Браян

От рецепцията най- накрая ни казаха коя е стаята на Хари и Ария. Беше голямо изнудване заради всички тия глупости с поверителността на всеки клиент, но ние бяхме по- упорити. Най- вече аз, ососбено в момента. Та побързахме да стигнем до стая номер 503 и аз започнах настоятелно да тропам по вратата им. Абсолютно никой не се появяваше да отвори. Изведнъж те двамата се появих из зад ъгъла, но в момента, в който погледа ми се засече с нейния тя избяга отново в посока асансьора.

- Ария! - хукнах след нея, а момчетата след мен. - Ария! Ария, моля те! - виках без да ме интересува. - Ари, моля те! Трябва да поговорим моля те! - тичах, но тя вече беше в асансьора заедно с Хари.