More than just sex

2.40

Неделя

Гледна точка на Браян

Дългоочакваната вечер най- накрая настъпи. Нямаше как да отида и да огледам какво става в самия бар, защото седяхме зад сцената и се приготвяхме за участието си. Това ме държеше в напрежение. Какво, ако е дошла? Трябва да изчакам да мине цялото изпълнение за да мога да излезна от тук. За сега имам право само да отида и да пея на сцената. Би било страхотно, ако я видя в публиката.

- Момчета! Излизате след пет минути. Готови ли сте? - появи се един от мениджърите ни- Джеймс.

- Да! - отвърнаха всички.

- Браян? - попита ме индивидуално.

- Да. - отвърнах леко разсеяно. Седях на едно диванче и се опитвах да се концентрирам над изпълнението.

- Добре ли си? - Джак дойде при мен.

- Нещо такова. - отвърнах.

- Успокой се. Според мен ще дойде. - опита да ме успокои.

- Според теб? - изгледах го тъпо. - Това изобщо не ме успокоява. - поклатих глава.

- Добре. Предлагам да се съсредоточиш върху музиката за малко. - потупа рамото ми.

Гледна точка на Ария

Най- накрая. Цял ден броя часовете до момента, в който ще го видя. Беше ми хрумнала идеята да се облека по същия начин, както вечерта, когато се запознахме. Все пак ще сме отново на същото място, а повода ми се струва подходящ. Та изпълних заканата си и облякох същата черна рокля, същите ботуши на ток и дори си сложих същото червено червило. Косата ми беше чуплива и я оставих пусната. Обичам тази визия. А сега си представям той да е с якето. Засмях се на това и си пръснах от любимият си парфюм. Всъщност не беше моя любим, беше неговият любим парфюм от моите.

Когато беше време да тръгвам излезнах от нас и се качих в колата си. Не планирам да пия тази вечер, но дори и да пия просто утре ще си взема колата от там. Та тръгнах към бара и направо нямах търпение. Бонусът сега е, че имението беше само на 20 минути от там и затова стигнах бързо. Паркирах колата си не много далеч от входа и погледнах часа. Имаше една минута, докато започнат. Идеално!

Прибрах телефона си в жабката на колата и слезнах от нея. Беше леко хладно, но ми отне само няколко секунди да стигна входа. Там представих поканата си и личната си карта и охраната ме пусна да влезна. Всичко изглеждаше по същия начин, както последния път. Някакво носталгично чувство се появи и очите ми се насълзиха съвсем леко. Не се разплаках, но пък се усмихнах. Точно, както първият път светлините изгаснаха изведнъж, а след няколко секунди светнаха отново, осветявайки сцената. "The Devils" вече бяха там, а аз зяпах Браян от края на заведението. Първата им песен започна, а той деликатно оглеждаше всеки един в помещението... търсейки мен. Аз обаче бях почти на входа и той нямаше как да ме види. Беше ми някак забавно и за сега само се наслаждавах на хубавата музика... или по- скоро на жестокото му пеене.