More than just sex

2.35

02:00 часа

Гледна точка на Ария

С Хари тръгнахме доста по- късно от предвиденото и вече пътуваме от три часа. На първата спирка не знам как изобщо го изнудих да ми купи водка, но в крайна сметка ми я взе. Трябваше ми бягство от реалността, а в момента тази бутилка ми беше всичко. Беше. Вече свърши. Не беше от най- големите, но беше достатъчна, че вече бях леко пияна. Хари беше на коли и кафета.

Пътувахме в тишина и в общи линии се намирахме насред нищото. Около нас имаше само пустош, а коли се мяркаха само отвреме на време. Изведнъж той отби и спря колата.

- Какво става? - попитах.

- Трябва ми малко почивка. - призна и слезна от колата. Аз направих същото и очудващо запазих равновесие. Беше леко хладно, но приятно. - Добре ли си?

- Няма накъде повече. - усмихнах се с затворени очи за няколко секунди.

- Хей, всичко ще се оправи. Не е дошъл края на света. - поредния опит да ме накара да се почувствам по- добре.

- Не го казвай. - поклатих глава. Бях седнала леко на предния капак на колата.

- Не знам как го правиш, но дори психически срината и пияна отново си много красива. - усмихна ми се. Може би мислеше, че комплиментите щяха да променят нещо.

- Само с комплименти не беше пробвал, а? - усмихнах се. Той тръгна да отговаря, но действията ми го прекъснаха. Издърпах го рязко за тениската и го целунах. Малко пияна ли казах? Бях адски пияна и не ми пукаше. Нямах какво да губя. Днес загубих всичко, което имах. Нещото, което ме правеше това, което съм и ми вдъхваше живот. Това в момента не бях аз.

- Ария, по- добре недей. Знаеш защо го правиш в момента и утре определено няма да си доволна. - отдръпна се след няколко секунди.

- Спокойно. - усмихнах се. - Нали всичко, което стане във Вегас си остава във Вегас. - целунах го отново, а този път той не се отдръпна. Оправданието за неговото неадекватно поведение не беше алкохола очевидно, но пък беше много изморен и това също пречеше на трезвото мислене.

Ръцете му бяха на дупето ми и ме притискаха плътно към него, краката ми бяха увити около кръста му, а ръцете ми заровени в косата му. Бях отпуснала тялото си върху капака и се наслаждавах на момента. Бяхме само ние и никой друг, сами в мрака, и се намирахме кой знае къде.