More than just sex

3.1

Гледна точка на Ария

23 години по- късно отново се срещаме. Много неща се случиха през това време и повечето бяха хубави. Не мога да повярвам колко бързо минава времето. Всякаш вчера започна всичко. Но нека се върнем от денят на сватбата ни с Браян.

Оженихме се само няколко месеца след като ми предложи. Бяхме избрали датата, на която станахме двойка за да си запазим датата на годишнината. Все още помня този ден в детайли. Беше невероятно. Не беше голяма сватба, но точно това я направи още по- специална. Сключихме брак пред очите на семействата и най- близките ни приятели, и въпреки че не бяхме много забавлениято беше голямо. Лия и Джак ни бяха кумове, а няколко години по- късно ние бяхме техните. Те се ожениха. Странно нали?

Та едва две години по- късно се роди и първото ни дете- синът ни Никълъс. Той беше копие на Браян, както на външен вид, така и по характер. Не много по- късно Ник се сдоби и с по- малката си сестра Оливия. В същата година се роди и Мила, дъщерята на Джак и Лия, както и Емили- дъщерята на Хари и Ашли. Трите са най- добри приятелки от малки.

Какво друго се промени при нас? Като за начало се отказах от психологията и започнах да уча за моден дизайнер. След като мама се оттегли наследих бизнеса и и имах доста успешна кариера. Вече не се занимавам чак толкова много с работа.

Браян и групата бяха прочути по цял свят. Направиха три световни турнета и издадоха четири студийни албума, но спряха да правят нова музика преди около две години. Сега само се наслаждават на постигнатото, тоест си харчат парите.

Друг интересен факт е, че бара, в който се запознахме сега е наш. Преди около 10 години предните собственици го обявиха за продажба и ние решихме да го купим. Има някаква сантиментална стойност все пак, а и има доста клиенти, така че не направихме грешка, че го взехме.

В общи линии животът ни беше прекрасен. Наистина се чувствам щастлива с това, което имам и това, което заедно с него постигнахме през годините. Все още се чувствам късметлийка, че го имам в живота си, защото без него нищо нямаше да бъде същото. Но ние вече имахме своя "звезден миг" и е време да чуете една по- различна история. Време е да се запознаете с моята по- добра версия.

Гледна точка на Оливия

- Аз мисля да излезна на въздух малко. - станах от мястото си на пода. - Пих прекалено много уиски. - казах и излезнах от стаята, оставяйки приятелите си.