More than just sex

3.10

На следващия ден

Гледна точка на Зак

Цял ден не мога да се свържа с Лив. Пиша и и и звъня, но нито отговаря, нито вдига. Сутринта предположих, че просто още не е станала, защото вчера вероятно са се прибрали късно, но вече е почти осем вечерта. Лошото е, че не мога просто да отида до тях, защото ще прецакам всичко. Но пък наистина се притеснявам да не е станало нещо лошо.

- Сигурно вече и е омръзнало от теб. - засмя се Джо. С него бяхме в нас. - Много си досаден. Не спря да и пишеш.

- Много си забавен. - погледнах го лошо. - Просто не се сещам какво би я накарало да спре да ми говори. - добре де, има няколко неща, но силно се надявам да не е никое от тях. Първо, да е застанала на страната на семейството си и да не иска повече да ме вижда. Възможно е да е станало, все пак до кога може да претендира, че за нас има бъдеще. Второ, свързано е с първото. Може би просто се е отказала от нас. Все пак е трудно да се насладиш на връзката ни, като постоянно трябва да я крием. За трета в момента не се сещам, но първите две са достатъчно възможни. Може би не трябваше да се въвличаме в това, защото не знам за нея, но аз се привързвам все повече и повече към нея с всеки изминал ден и ми става все по- трудно да се откъсна. Не вярвах, че някога ще кажа тези неща, но е факт. Просто наистина се надявам да ми пише скоро и да има добро обяснение за това. Не искам всичко да приключи толкова бързо.

Гледна точка на Оливия

Предната нощ почти не спах. Не можех да спра да мисля какво ще кажа на Зак на сутринта. Аз прецаках нещата и сега може би няма да се видим отново. Всичко това не беше честно. Не беше честно семейството ми да се бърка в любовният ми живот. Първо Ник, после наще и сега отново Ник. Просто перфектно.

Та вече беше почти осем вечерта и аз все още си бях в стаята. Бях слезнала до кухнята по-рано за вода и някакви шоколадови бисквити, които бях намерила в шкафа. Мама дойде по едно време да провери защо седя в стаята си, но и казах, че просто главата ме боли заради вчера. До колкото разбрах от нея и Ник е минал със същото оправдания, което значи, че и той си е вкъщи. Не се бяхме засичали днес. Дано изобщо не се засечем.

Зак ми беше писал и звънял през целия ден, но се стараех да го игнорирам. Не се получаваше. Просто преди да взема телефона трябваше да измисля как да му кажа какво се случи вчера. Не знам защото толкова много се притеснявах. Просто ме е страх да не се разсърди или да не иска да се виждаме повече. В крайна сметка обаче трябваше да говоря с него все някога и реших, че вече е време. Все пак се покрих за цял ден и той не знае какво се случва. Та взех телефона си и отворих чата ни.