More than just sex

2.36

5 декември

Гледна точка на Ария

Минаха точно 17 дни, от както с Браян не сме заедно. Изводът, до който стигнах е, че времето не лекува всички рани. Да, вече не ме избива на рев постоянно, но считано от тогава съм, като в траур. Не излизам с никого, ям по- малко, от лекции се прибирам право вкъщи, а депресията чука на вратата ми. Единствения човек, с когото комуникирам повече от останалите е Хари. Той се старае да ми обръща внимание, но все пак е зает с Ашли.

Та кратко резюме на това как прекарах тези дни... преместих се отново в имението, защото всичко в апартамента е свързано с Браян, а и не исках да се засечем, когато се върне. Почти не спя... нощите прекарвам в плач, самосъжаление и всякакви драми около раздялата, все пак трябва да компенсирам устисканото през деня. А колкото до Браян... с него не съм комуникирала, по какъвто и да е начин. Телефона си почти не го поглеждам, а той така или иначе спря да ми пише и да ми звъни. От съобщенията съм чела само някакви откъси на неща от сорта на "съжалявам", "бях пиян", "беше глупост", "обичам те", "липсваш ми" и такива. Мразя оправдания, но пък все ми се иска да има... да има нещо, което да промени ситуацията. Вярвам на това, че ме обича. Аз също го обичам. Но се отвращавам само при мисълта, че е спал с някоя друга, докато сме били заедно. Това е против "правилата" ми в една връзка. Нещо, което не знам как бих могла да простя. Не е целувка... просто не мога да си затворя очите.

Друг проблем е, че знам, че в крайна сметка ще трябва да говоря с него. Но съм толкова предубедена в това какво ще стане, че ми се струва безмислено. А и не знам аз какво да му кажа. "Обичам те, искам да сме заедно и много ми липсваш, но постъпката ти ме отвръщава и забрави да ти простя." Буквално това е, което чувствам, но... звучи нелогично. Всичко ми е супер объркано в главата в момента. А и все пак се питам какво, ако... ако той няма добри намерения? Смисъл какво, ако му простя и той го повтори, ако не го познавам наистина. Напоследък мисленето ми става в повече и започвам да откачам... още повече.

Гледна точка на Браян

Днес най- накрая турнето приключи и сме обратно в Лос Анджелис. Когато кацнахме побързах да си взема багажа и си хванах такси за да се прибера. Нямах търпение и направо тичах по стълбите, когато влезнах в блока ни. Най- накрая отключих вратата на апартаментът ни и влезнах вътре.