More than just sex

2.33

15 часа по- рано

Гледна точка на Браян

Днес имахме почивен ден, а утре нямахме шоу, затова всички решихме да разпуснем в някой бар или дискотека. Не сме и помирисвали алкохол от началото на турнето, защото не можем да си позволим да отменим шоу, защото някой е прекалил. Но утре е рожденият ми ден, което значи, че имаме два поредни дни почивка и всички очаквахме това с нетърпение.

Признавам бях леко изморен, все пак всеки ден ставаме рано, лягаме късно, дълги концерти, много път и всичко се натрупва, но в същото време всички имахме нужда от глътка въздух. Тази вечер ще бъдем просто ние, като в нормалното ни ежедневие, а не като на работа. Та беше към десет и половина и с момчетата тъкмо влезнахме в един бар, не много далеч от хотела, в който бяхме отседнали.

Първите чаши уиски свършиха преди да се усетим, а алкохола започваше да ни влияе по- бързо от обикновено. Това е в следствие на умората. Цялата вечер ми минаваше като в транс. Пихме чаша след чаша и не си спомням като цяло какво сме правили и как сме се прибрали до хотела.

В настоящето

13:00 часа

Гледна точка на Ария

След най- дълия път с кола в живота ми Хари най- накрая паркира на паркинга на хотела. Двамата слезнахме от колата моментално и започнахме да ходим наляво и надясно за да се раздвижим. Не бяхме спирали за почивка последните три/четири часа.

- Добре дошла във Вегас! - ухили се той.

- Добре ли изглеждам? - попитах го. Не се бях облякла кой знае как. Бях с дънки, потник и сандали с платформа, а косата ми беше пусната и начупена.

- Има ли нужда да питаш? - изгледа ме отегчено.

- Прав си, аз съм уникална! - отметнах коса назад.

- Трябва ли ти нещо от багажа? - попита.

- Червеното ми червило. - усмихнах се. Той отвори багажника на колата си.

- Намери си го. - направи ми място и аз взех раницата си. Взех червеното си червило от несесера с козметика и върнах останалите неща в багажника. Това беше любимото ми червено червило от всички, които имам. Беше Dior и Браян ми го беше подарил. Сложих си от него и го прибрах в задния си джоб, защото не ми се вадеха отново нещата ми.

- Добре, да тръгваме. - казах и тръгнахме към входа на хотела. Хари щеше да остане в неговата стая за малко, докато аз изненадам Браян. Все пак щяхме да нощуваме тук, защото няма да пътуваме през нощта.