Глава 3

1.6K 79 0
                                    

- Може ли да го взема? - попита Хари и посегна към шоколадовото суфле.

- Не - отвърнах кратко, но след това се замислих. Та нали баща му държеше заведението? Предполагам всичко му беше позволено. - Тоест, не знам. Попитай някой друг!

Хари се засмя, карайки ме да се почувствам още по-неудобно. Бръкна в купата с крема и взе малко с пръстта си.

- Това ще стане вкусно! - усмихна се леко.

Погледнах го за момент. Очите му бяхa странен нюанс на зеленото, а къдриците му бях също толкова рошави, както предния път, когато го видях, но някак си пасваха идеално.

- Хари, излез от кухнята! - гласът на Найл прекъсна взирането ми в него.

Почувствах се неудобно. Не знаех колко дълго го бях гледала, но едва ли само Найл го бе забелязал. Погледнах към Лиъм, който в момента ни гледаше лошо, също както Найл.

- Той е много любопитен, когато види нов човек в кухнята! Особено, ако е от женския пол! - каза ирландеца, докато Хари се усмихваше насреща.

- Просто искам да разбера какво представлява новото попълнение в екипа, Найл! - облиза устните си, след което сложи отново щастливата си усмивка.

- Харолд! - извика Лиъм.

Явно този човек наистина пречеше в кухнята! Лиъм му посочи вратата, а къдрокосия ме погледна за последно, след което тръгна към нея.

- По-добре стой далеч от него! - каза Найл, когато най-накрая останахме само двамата.

Какво му имаше, че вече втори човек, ме предупреждаваше? Реших да попитам, но Найл не ми даде отговор, което ме накара да си мисля, че когато попитах Лиъм, той нарочно избегна въпроса ми, също като Найл.

През останалата част от времето си мълчах и работех, опитвайки се да не гледам към Хари, който постоянно се въртеше из кухнята. Но сега, когато бях предупредена да не му обръщам внимание, този човек ми ставаше все по-любопитен.

В края на вечерта, когато всички гости си тръгнаха и останахме само персонала, седнахме на една от масите, за да ядем пай със сирена. Всички си говореха и обстановката беше повече от приятна, тъй като бяха не само колеги, а и приятели. Аз бях прекалено срамежлива, за да говоря с когото и да е.
Вдигнах поглед от чинията си и видях Найл и Лиъм да дискутират нещо и ми стана любопитно, тъй като Лиъм ме гледаше доста странно.
Може би не се справих добре в кухнята, въпреки че дадох всичко от себе си.

Was It Me (H.S)Where stories live. Discover now