Was It Me (H.S)

Глава 33

Следващите два дена прекарах в леглото на Хари, като от време на време ставах, за да взема ново пакетче носни кърпички или до тоалетната, за да повръщам.
Проклинах се за дето се бях подредила така. Толкова бях зле, че се наложи да пропусна два работни дни и да отменя уговорката си с Елинор.

- Изтрезня ли? - попита Найл веднага щом влязохме в ресторанта.

- Ха-ха. - погледнах го на криво. Двамата с Лиъм не спряха да ми се подиграват и да ме питат въпроси относно месечния ми цикъл, което ме влудяваше. Предполагам съм изръсила нещо подобно в нетрезво състояние, но пък когато ги попитах дали наистина съм го направила те ми отговориха "попитай Хари".

- Как е менструацията ти, Джоузи? - попита Лиъм с насмешка.

- Попитай Хари. - усмихнах се самодоволно.

- Още ли не си ѝ казал? - обърна се към Хари. Какво трябваше да ми казва? Преместих погледа си към него, очаквайки отговор.

- Ние май трябва да оправим някои неща в кухнята. - каза Найл, след което побутна Лиъм, за да го последва.

- Е? - повдигнах вежди в очакване.

- О, ами... Сложно е. Не искаш ли да говорим, когато-

- Не! - отсякох бързо. Исках да разбера какво толкова беше станало онази нощ, тъй като никой не ми казваше, а явно Хари знаеше всичко.

- Ние... Правихме секс.

- И?

- Има шанс да си... Знаеш...

- О. - това беше единственото, което излезе от устата ми. Бях бясна. Изминаха цели два дена, а той просто го криеше? Всичките подигравки от страна на Луи и останалите онази сутрин, Лиъм и Найл... Всички те са знаели!

- Виж, не бях в най-трезвото си състояние и-

- И какво, Хари? Чакаш да заприличам на кит, за да ми кажеш, че си забравил за предпазните мерки? - повиших тон.

- Изчаквах подходящия момент!

- Кога щеше да ми кажеш?

Хари не отговори, което ме ядоса още повече. Не исках да се караме, но не мисля, че такива неща трябваше да се пазят в тайна.
Отново облякох якето си и се насочих към вратата.

- Къде отиваш?

- До аптеката. - отвърнах грубо, след което излязох. Може би, ако бях вкъщи щях да блъскам от яд, но не бях. Намирах се на една от най-оживените улици в Лондон и единственото, което можех да направя е да се проклинам и да подсмърчам тихо.