Was It Me (H.S)

Глава 50

ХАРИ

Когато се опитваш да скриеш нещо, трябва да го поставиш на възможно най-незабележимото място. Точно пред очите, които са прекалено слепи за него.
Предполагам точно там беше и моята грешка - бях прекалено сляп за случващото се пред мен.

Наблюдавах я, докато вървеше надолу по баира. Тя също ме погледна. Искаше ми се да не бяхме идвали, да си бяхме останали на нашето място.

Отделих се от парапета и насочих чашата към стената. Тя се разпръсна на малки парченца, предизвиквайки бъркотия. Нямаше да почистя това. Не исках да правя нищо повече, освен да се прибера.

Чувствах се прекалено объркан. Всичко се изля като водопад. Цяла книга с информация, която ми се искаше да не бях разбирал. Как бе възможно собствения ми баща да e такъв изрод? Щеше да се съжалява. Щях да го накарам да съжалява!
Когато посегнах към дръжката, се оказа, че съм заключен в стаята. Разбира се, че Джо щеше да го направи. Познаваше ме толкова добре! Знаеше всеки мой ход и понякога дори се чудех как все още намира нещо интересно в мен. Бях като отворена книга пред нея, а тя бе наизустила всяка страница.

Седнах на леглото, в опит да събера мислите си. Всичко бе толкова прецакано... Може би трябваше да спра да с пиенето, а може би ми трябваше още една чаша. Грабнах я от масата и налях до половина уиски. Кълна се, щях да изпия тази бутилка, докато дойде време за полета, а след това щях да я строша в главата на баща ми. Мамка му!

Исках да страда. Исках да му причиня болка, както той направи с нас. Исках да го гледам как се гърчи от болката и да се моли да се спра. Исках да го обезобразя, да му причиня най-лошото. Но Джоузи нямаше да ми даде. Нямаше да ми позволи дори да го ударя.

Това беше Джо. Съвкупност от всичко добро и красиво. Тя беше преградата пред всичко. Пазеше ме като очите си, колкото и да го отричаше, а може би дори тя не осъзнаваше... Обожавах я - тялото ѝ, очите, косата, но най-много обожавах сърцето ѝ - толкова голямо и само за мен. Моята Джоузи и на никой друг. Не исках никой да я докосва. Никой не трябваше да я докосва. Особено баща ми, и то по такъв начин. Бях готов да го пребия до смърт преди да видя умоляващите ѝ очи. Караха ме да падам в краката ѝ. Буквално ме сваляха от пиадестала, на който ме беше поставила, за да осъзная грешката си.