Глава 41

864 48 3
                                    

На следващия ден се събудих около обяд. Хари ми беше оставил бележка, че ще се прибере към четири следобед, тъй като трябвало да заведе Ан до Холмс Чапъл.
Компанията ѝ ми беше доста приятна и дори ми стана тъжно, че не успях да си взема довиждане с нея. Оказа се доста по-приятна и дружелюбна, отколкото очаквах.

Погледнах към часовника на стената. Оставаха точно двадесет и три минути до четири. Тъкмо бях приключила с подреждането на дрехите ни в куфара.
Почивката в Колумбия щеше да бъде повече от ужасна. Налагаше се да прекарам цели пет дена с бащата на Хари. Ако трябваше да избирам бих прекарала това време с майка му, но кой ме пита!? Нямах избор. Бях здраво нагазила в "плаващите пясъци" на Дезмънт и сега не можех да се измъкна.

- Прибрах се! - чух Хари да се провиква от входа. Станах от леглото и изтичах до него. Топлите ми крака бързо се вледениха, затова и стъпвах на пръсти.

- Хари! - скочих върху него.

- Хей. - усмихна се и ме обви. - Защо си боса? И тази тениска...

Докато подреждах дрехите ни, бях открила страхотна стара тениска на Ролинг Стоунс и нямаше как да не я облека.

- Изглеждаш идеално в моите дрехи!

След снощи сякаш се бях влюбила повторно в Хари и исках да наваксам няколкото изгубени дни. Затова нетърпеливо скочих от него и започнах да търся книгата, която тъкмо беше започнал да чете.

- Това ли търсиш? - вдигна високо книга, която за първи път виждах.

- Купил си си нова?

- Всъщност я купих за теб. - подаде ми я в ръцете. Прокарах пръсти по корицата, следейки написаното. Атлас на дните, книга четвърта за чудатите деца.

- Четвърта книга? - попитах объркано. Не очаквах, че ще има и четвърта. Отворих я и разгърнах няколко страници, вдишвайки от аромата на ново.

- Нямам търпение да те пъхна под одеалото и да четем! - прегърна ме в гръб, а следващия момент вече бях в ръцете му. Той наистина нямаше търпение.
Бях внимателно оставена на дивана, след което Хари ме зави с одеалото, седящо в края. Усмихвах се, докато го гледах как слага дърва в камината, за да се запали, докато събличаше дрехите си, докато се настаняваше до мен. Едва ли някога би ми омръзнало да го гледам.

Was It Me (H.S)Where stories live. Discover now