На следващия ден се събудих около обяд. Хари ми беше оставил бележка, че ще се прибере към четири следобед, тъй като трябвало да заведе Ан до Холмс Чапъл.
Компанията ѝ ми беше доста приятна и дори ми стана тъжно, че не успях да си взема довиждане с нея. Оказа се доста по-приятна и дружелюбна, отколкото очаквах.
Погледнах към часовника на стената. Оставаха точно двадесет и три минути до четири. Тъкмо бях приключила с подреждането на дрехите ни в куфара.
Почивката в Колумбия щеше да бъде повече от ужасна. Налагаше се да прекарам цели пет дена с бащата на Хари. Ако трябваше да избирам бих прекарала това време с майка му, но кой ме пита!? Нямах избор. Бях здраво нагазила в "плаващите пясъци" на Дезмънт и сега не можех да се измъкна.
- Прибрах се! - чух Хари да се провиква от входа. Станах от леглото и изтичах до него. Топлите ми крака бързо се вледениха, затова и стъпвах на пръсти.
- Хари! - скочих върху него.
- Хей. - усмихна се и ме обви. - Защо си боса? И тази тениска...
Докато подреждах дрехите ни, бях открила страхотна стара тениска на Ролинг Стоунс и нямаше как да не я облека.
- Изглеждаш идеално в моите дрехи!
След снощи сякаш се бях влюбила повторно в Хари и исках да наваксам няколкото изгубени дни. Затова нетърпеливо скочих от него и започнах да търся книгата, която тъкмо беше започнал да чете.
- Това ли търсиш? - вдигна високо книга, която за първи път виждах.
- Купил си си нова?
- Всъщност я купих за теб. - подаде ми я в ръцете. Прокарах пръсти по корицата, следейки написаното. Атлас на дните, книга четвърта за чудатите деца.
- Четвърта книга? - попитах объркано. Не очаквах, че ще има и четвърта. Отворих я и разгърнах няколко страници, вдишвайки от аромата на ново.
- Нямам търпение да те пъхна под одеалото и да четем! - прегърна ме в гръб, а следващия момент вече бях в ръцете му. Той наистина нямаше търпение.
Бях внимателно оставена на дивана, след което Хари ме зави с одеалото, седящо в края. Усмихвах се, докато го гледах как слага дърва в камината, за да се запали, докато събличаше дрехите си, докато се настаняваше до мен. Едва ли някога би ми омръзнало да го гледам.
أنت تقرأ
Was It Me (H.S)
عاطفيةС навършването на пълнолетието си Джоузи Евънс иска единствено да се забавлява и това, както знаем, не е едно от най-умните решения като за начало, особено когато си обграден с проблеми. Не след дълго Джоузи решава да загърби нощния живот и проблем...
