Събудих се от звънящия ми телефон. Потърсих го с ръка, но не успях да го намеря, затова се надигнах от леглото. Нямаше име, което ме притесни. А ако отново звъняха заради майка ми? Не се случваше за първи път да звънят, за да искат пари, който са дали на майка ми. Поех дълбоко дъх и долепих телефона до ухото си.
- Джоузи? - чух гласа на брат ми от другата страна.
Отдъхнах си.
- Мич? Защо се обаждаш от непознат номер? - попитах.
- Изгубих стария си телефон. Ти ще си идваш ли скоро?
Този въпрос ме караше да се натъжавам всеки път. Исках да съм там, в Уочет. В родния ми град, при Мич и мама, но имаше толкова неща, които ме спираха да се прибера... Срамът бе главното. Изпитвах го всеки път, когато погледнах съседите, приятелите си. Хората, който години наред бяха там и виждаха майка ми в това състояние. Погледите им, когато за пореден път Мич я прибираше на границата между живота и смъртта.
- Джоузи! - Мич прекъсна мислите ми.
- Не знам. Трябва да-
За пореден път поех дълбоко дъх и се опитах да сдържа сълзите си.
- Трябва да затварям, имаме много работа в кухнята! - казах и дори не дочаках да каже нещо, преди да затворя.
Погледнах часът. Беше почти обяд, а смяната ми започваше след близо пет часа. Днес предпочитах да стоя в леглото с книга в ръка и да не правя нищо. Тогава обаче плановете ми се провалиха.
Чух звънеца и облякох първото, което видях, докато тичах към вратата. Бях поръчала поредицата на "Петата вълна" и ги очаквах с нетърпение. Когато обаче отворих вратата там нямаше никого. Мислех, че ще видя куриер държащ бяла картонена кутия, но вместо това видях книгите си разпечатани, а върху тях беше поставена бутилка вино с картичка. Огледах се и бързо ги взех, след което ги оставих на масата в кухнята. Не исках да ги пипам, тъй като ме беше страх. Ами ако беше от някого, на когото мама дължеше пари? Не исках да знам какво пишеше на картичката, не исках отново да давам пари, заради пиянството на собствената ми майка.
И както нямаше да правя нищо, докато не дойде време за работа, започнах да преподреждам шкафовете си, тъй като исках да се разсея. Времето мина по-бързо от колкото очаквах и не след дълго Лиъм звънна на вратата ми. Този път обаче не беше сам, а с Хари.
VOUS LISEZ
Was It Me (H.S)
Roman d'amourС навършването на пълнолетието си Джоузи Евънс иска единствено да се забавлява и това, както знаем, не е едно от най-умните решения като за начало, особено когато си обграден с проблеми. Не след дълго Джоузи решава да загърби нощния живот и проблем...
