Глава 2

2K 78 1
                                    

Дърпах зелената ластица и я пусках, опитвайки се да запазя самообладание. Времето навън беше мрачно, но не прекалено студено. Днес щеше да вали, така че донякъде бях щастлива. Обичах дъждовните дни, обичах да сядам на перваза до прозореца и да гледам реката и всички коли, които се движеха по моста. От тук всичко изглеждаше миниатюрно и това ми харесваше.

За пореден път дръпнах ластицата и я пуснах, за да удари вече зачервената ми кожа. Бях под стрес, тъй като днес беше едва втората ми седмица от новата ми работа. Градът беше оживен, макар и времето да бе лошо. Все пак е Лондон.

На вратата се почука, подсказвайки ми, че Лиъм вече е готов.

- Джоузи, хайде да тръгваме! - провикна се той от другата страна на вратата.

Станах и едва - едва, влачейки краката си, отворих вратата. Момчето стоеше отпред, подпряло се на рамката на вратата, като гледаше нещо в телефона си.
Затворих вратата след себе си, а при щракването на ключалката той вдигна глава.

- Хайде. - подкани ме той и тръгна по стълбите надолу, а аз след него.

Пътувахме с колата му, която бе обвита в облак от тишина. Дори и радиото не работеше. Не след дълго стигнахме до заведението. Премахнах предпазния си колан и  отворих вратата, за да изляза, но Лиъм ме спря.

- Тази седмица синът на шефа ще тук, така че-

Разбрах какво имаше предвид. Не искаше да го излагам, тъй като той бе главния готвач. Ако това не беше втората ми седмица като помощник готвач щях да се обидя от думите му, тъй като можех да готвя. В този случай беше напълно нормално да се съмнява в качествата ми.

- Няма да те изложа, обещавам! - усмихнах се леко.

- Не, не исках да кажа това! Просто - спря за момент и се замисли. - Опитай се да го избягваш!

- Защо? - погледнах го объркано.

Лиъм не ми отговори. Не знаех дали пренебрегна въпроса ми или не ме бе чул, а не исках да го питам отново, тъй като ми беше неудобно. Поради тази причина без да казвам нищо повече слязох от колата и го последвах.

Какъв ли беше синът на шефа, че Лиъм да ме предупреждава? Да не и да беше болен от нещо или пък да се занимаваше с нещо незаконно, или пък просто беше странен тип? Не знаех какво да очаквам всъщност. Малко момче? Тийнейджър?  Или може би женен мъж?

Was It Me (H.S)Donde viven las historias. Descúbrelo ahora