Was It Me (H.S)

Глава 48

- Какво е това? - гласът на Хари прокънтя в празното пространство. Хвана ме напълно непотготвена и аз нямах и ни най-малка представа какво да му отговоря.

- Джоузи! - повтори настоятелно.

- Моля те - изскимтях, когато Хари докосна мястото.

- Кой ти го причини?

Не исках да отворя очи. Не исках да виждам разтревожения му и разбит поглед.

- Паднах.

- Джо, кой направи това?

Нямаше как да ми повярва, а аз нямаше как да го излъжа този път. Вероятно сам се е досетил по пътя към хотелската стая, но мълчеше. Единственото, което се чуваше бяха обувките му, тракащи по дървения под. Не казваше нищо. Не ме разпитваше. Стори ми се плашещо странно. Реакцията му пристигна неканена, чак когато включи осветлението в стаята и ме остави на леглото.

- Джо - хвана ръката ми. - Кажи ми, кой направи това?

С половин поглед успях да уловя сълзите, които блестяха срещу мен. Устните му се залепиха за дланта ми и единственото, което успях да направя в този момент бе да изхлипам сподавено.

- Нямаше ме две минути, Джо! Това са две шибани минути! Разбираш ли ме? - извика срещу мен. Не исках да виждам разгневения Хари, но нищо в момента не можеше да спре гнева му. Опитвах се да осмисля ситуацията, но не се получаваше. Мозъкът ми беше толкова размътен от алкохола, че нямаше как да мисля.

Какво щеше да го разгневи по-малко? Мълчанието ми или думите, които щеше да чуе?

- Джоузи! - извика безпомощно срещу мен и разтресе тялото ми. - Говори ми, моля те!

- Легни до мен - помолих го, но той сякаш беше глух за моите молби. Вместо това ми задаваше различни въпроси, който дори не успях да запомня. Не отговорих на нито един. Не исках да казвам нищо. Не исках да го съсипя. Не исках аз да бъда този човек, който ще отвори очите му по болезнения начин.

Усетих нещо мокро и студено върху лявата си буза. Не знаех кога е успял да вземе торбичка с лед, но ме заля с облекчение, когато я залепи за мен. След известно време, се наложи сама да я държа, за да може Хари да събуе обувките ми.

Може би му стана ясно, че нямаше да кажа нищо, затова и млъкна. Не задаваше повече въпроси, дори не говореше.
Последното, което видях, преди очите ми да се затворят бе как Хари издърпва тениската през главата си.