Was It Me (H.S)

Глава 12

Мина един месец, в който всичко беше повече от добре. Поне в Лондон. Говорех си няколко пъти с Мич и винаги чувах, че положението е едно и също. Последния път, когато му звъннах беше преди около три дена, но той ми затвори, което означаваше, че скоро щеше да ми звънне.
Нещата между мен и Хари се задълбочаваха. През времето, когато беше в Лондон, ме извеждаше и ми показваше града, а докато беше при майка си в Холмс Чапъл си пишехме. Разбрах доста неща за него. Като например, че родителите му са разведени и че е искал да стане учител, но не го приели в университета.
А колкото до Найл - след онази нощ, в която Зейн ми разказа за онова момиче и как Найл се е привързал към мен, реших да дам шанс на приятелството ни и сега бяхме наистина близки. Понякога идваше в нас, за да готвим или аз отивах у тях и научавахме различни рецепти.

- Къде ще прекарате Коледа? - попита Лиъм и седна на стола срещу мен.

Тотално бях изключила, че Коледа наближава и оставаше едва седмица.

- Аз ще се върна в Ирландия, нямам търпение да видя племенника си! - каза развълнувано Найл.

Бях виждала това малко момченце само на снимки и ако трябваше да бъда честна, то приличаше много повече на Найл отколкото на брат му.

- А ти, Джоузи? - попита Хари и преметна ръката си на рамото ми. Инстинктивно се обърнах към Найл, за да видя реакцията му, която не беше особено приятна.

- Ще се прибера в Уочет. - опитах се да се усмихна, но осъзнах колко фалшиво е изглеждало, щом Хари ме погледна объркано. По дяволите! Не исках да ходя там, защото знаех колко тежка ще е Коледата за нашето така задружно семейство.

- Какво има, луничке? - попита тихо Хари, когато всички започнаха да говорят за нещо друго.

- Нищо, какво трябва да има? - гласът ми прозвуча по-писклив от колкото трябваше. Хари присви очи и тъкмо, когато щеше да заговори, беше прекъснат от Найл.

- Ще дойдеш ли с мен за тортата?

- Да, разбира се! - отвърнах и станах от мястото си.

Днес беше неделя - почивен ден и се бяхме събрали, за да отпразнуваме рождения ден на един от колегите ни - Едуин. Харесваше ми тук, обстановката беше прекрасна. Всеки път, когато някой имаше рожден ден го празнувахме и това беше втория, откакто започнах работа.