Was It Me (H.S)

Глава 25

На сутринта се събудих в прегръдката на Хари. Спомените от снощи атакуваха главата ми, докато се измъквах от леглото.
След като се прибрахме, стоях около половин час в банята като си представях всевъзможни сценарии. Главата ми беше прекалено замаяна от марихуаната, затова не успях да си спомня как точно стигнах до леглото си.

Когато отидох в кухнята, Сара и Мич се опитваха да готвят нещо. Брат ми се смееше, докато Сара размахваше с ръце ядосано.

- Добро утро! - поздравих и двамата се обърнаха към мен. - Какво се опитваш да готвиш?

- Палачинки. Но май няма да станат! - каза Сара. Приближих се към тигана. Изглеждаше ужасно. Сместа не беше направена както трябва и седеше на бучки. Заех се с поправянето на кашата и след около десет минути вече имах готова палачинка.
Отне ни около час да приготвим закуската. Сара сложи масата и изкара всички възможни неща, които можеш да комбинираш с палачинки.

- Ще отида да ги извикам! - каза, докато аз изсипвах сместа в тигана. Щом чух приближаващите се стъпки ръцете ми се разтрепериха. Преглътнах, като пресъздавах всевъзможни сценарии в главата си. 
Не знаех как да заговоря Хари. Дали щеше да изглежда по същия начин? Толкова тъжен и ядосан. Не исках да го виждам такъв. Харесвах повече онзи грижовен, гушлив Хари. Онзи, който ме караше да се смея със сълзи, останала без дъх. 
Дали щеше да си отиде? Не исках да го прави!

- Добро утро! - поздрави, след което седна на един от столовете. Сложих вече готовата палачинка при останалите и изгасих котлона. 

- Днес ще записваме новата песен! - каза Мич.

- Песен? - попита Хари. Взех една от палачинките и се пресегнах за малиновия конфитюр. 

Спомен от детството ми си поправи път към ума ми. Мич и първата му китара. Как я разопаковаше, лицето му когато мама му я подаде. Мама. Тотално бях забравила за нея в последните два дни. Дали лекарите са казали нещо ново? 

- Джоузи? - погледна ме Мич.

- Да?

- Ще дойдете ли? - попита Мич. Не знаех къде ни канеше, но не исках да отида. Исках да поговоря с Хари, защото вчера изглеждаше ужасно.

- Не се чувствам добре. - казах, а той само въздъхна.

Час след като Сара и Мич се насочиха към студиото аз гладех прането, докато Хари гледаше телевизия на дивана. Не си бяхме говорили. Обмислях какво да му кажа и как да започна, но все не намирах подходящия начин. Точно когато реших, че ще проговоря телефона му звънна.