Was It Me (H.S)

Глава 36

Следващите два дена прекарахме в работа и местене на неща в новия ни апартамент. Малко ми беше мъчно, че Хари сложи табела "продава се" на къщата си, тъй като имахме доста спомени там, но пък това си беше негов избор.

- Днес говорих с майка ми. - започна Хари.

- И?

- След два дена ще е тук.

Щях да се запозная с майка му! Дали беше като Дезмънт? Не, нямаше начин! Бях виждала тази жена само на снимки и изглеждане наистина приятен човек. Дали щеше да ме хареса?

- Защо замълча? - попита Хари. - Мога да го отложа, ако не-

- Не. - прекъснах го. - Мисля, че ще бъде чудесно!

Хари се обърна към мен, сложи ръка на бедрото ми и показа тръпчинките си.
Останалата част до апартамента ми прекарахме в тишина. Бях ужасно изморена, тъй като днес ресторанта беше препълнен. Въпреки това Хари ме умоляваше да отидем, за да вземем остатъка от нещата ми.

- Какво ще кажеш утре да пропуснеш работа? - каза, докато бяхме в асансьора.

- Не!

- Моля те?

- Хари, отсъствах достатъчно!

Той изглеждаше разочарован от отговора ми, но все пак се съгласи.
Няколко къдрици паднаха пред лицето му и аз се пресегнах, за да ги прибера отново назад. За тези няколко месеца косата му беше пораснала екстремно бързо, за което може би му завиждах малко.

Вратата на асансьора се отвори и когато излязохме се заех да търся ключовете си. В чантата, която рядко носех, беше пълна бъркотия, затова и се оказа доста сложно да ги намеря.

- Джо?

Вдигнах глава към Хари, след което проследих погледа му. Вратата на апартамента ми беше открехната и тънка струя светлина се поддаваше от там. Притичах, но тъкмо, когато щях да вляза Хари мина пред мен, сякаш за да ме защити.

Първата мисъл, която мина през ума ми бе дали са откраднали нещо. Всичко обаче си беше както го оставихме. Прилежно сгънатите дрехи на дивана, готови да ги събера в куфара, книгите разпръснати по земята. Трите кашона, които бях оставила запечатани до врата, все още се намираха там. Дори и спестяванията ми си бяха на мястото. Точно двадесет и една банкноти.

Това пораждаше още по-голям страх в мен и единственото, което успях да направя в този момент бе да се вкопча в Хари и да заплача. Кой би влязъл просто така без дори да вземе пари? Без да направи безпорядък?