Was It Me (H.S)

Глава 6

Събудих се от чукането по вратата ми. Защо чукаха, след като имах звънец? Застанах в седнало положение и потърках клепачите си. Когато отворих очи останах изненадана. Не бях вкъщи. Бях в някаква напълно непозната стая. Чак тогава чух похъркването до мен и осъзнах къде всъщност се намирах. 

- Хари! - глас, който ми се стори познат огласи стаята. 

Не знаех, какво да направя, затова просто грабнах първата дреха, която видях и се заключих в банята. Надявах се да не е някой от колегите ми, тъй като това щеше да е наистина неудобно. Погледнах към тениската в ръката си. Не беше моята, но все пак я облякох и открехнах леко вратата, колкото да видя кой влезе в стаята.

Абаносово черна коса, кожено яке и черни дънки. Беше ми наистина познат, но не можех да се сетя откъде до момента, в който се обърна с лице към мен. Бързо затворих вратата и тупнах на мокрия под, молейки се да не стане по-зле от това.

- Джоузи!? - възкликна Зейн.

 Ставаше все по-зле и по-зле. Какво правеше Зейн тук?

- О, Боже! Кажи ми, че не сте - спря за момент.

Стъпките му се чуваха все по-ясно. Защо трябваше точно тук и по такъв начин да среща стар приятел?

- Не сте се чукали, нали?

Това беше точната дума. Не можех да го отрека!
Зейн въздъхна, след като не чу отговор от моя страна. Какво се предполагаше да кажа? Правих секс с приятеля ти, докато бяхме напушени!?

- Ще те изчакам отвън, за да ми разкажеш как стигна до тук! - каза без дори да дочака отговора ми, преди да излезе от стаята.

Излязох от банята и свалих вече мократа дреха от себе си. Успях да намеря всяка една част от вчерашното си облекло, но за жалост, пуловера ми се намираше точно под тялото на Хари. Не исках да го събуждам, затова взех един от неговите.

Поех дълбоко дъх и отворих вратата, подавайки леко главата си, за да се уверя, че само Зейн беше отвън. Когато излязох той ме гледаше, сякаш бях направила най-голямата грешка в живота си. Какво толкова? Просто преспах с Хари!

- Е, кога ще ми обясниш? Докато търсиш остатъка си от дрехи или докато те карам към апартамента ти?

Трябваше ли? Налагаше ли се да обяснявам на бившият си колега какво правех в леглото на Хари?
И все пак предпочитах да обясня в колата, тъй като тук имаше прекалено много хора, които бяха мои колеги. Макар и да бяха заспали.
Когато слязохме на първия етаж гледката беше ужасяваща. Имаше хора навсякъде. Бяха като трупове и това беше наистина плашещо. Досега не бях виждала толкова много заспали хора на едно място, дори и на купоните през тийн годините ми. Но пък там нямаше и дрога, нямаше толкова много алкохол. Там не виждах хора, който шмъркаха кокаин от пода или слагаха доброволно екстази в питиетата си. Училищните купони имаше само трева и бира.