Глава 49

526 42 0
                                    

Затворих очи и погледнах към леглото с отчаяно желание всичко това да е било просто илюзия и Хари все още да спи спокойно.
За жалост не беше. Все още седях вцепенена на мястото си. Мразех, когато изчезваше просто така. Щеше ли да се върне? Къде отиваше?

Къде отиваше? О, мамка му!

Излязох от стаята на бегом и щом го достигнах, застанах пред него в опит да го спра.

- Хари! - изкрещях през сълзи, когато ме избута. Но аз нямаше да се откажа. Щеше да съжалява, за това което беше готов да направи. - Моля те!

- Махни се, Джоузи! - отново ме бутна, но този път малко по-грубо.

- И какво, Хари? - извиках след него. - Ще го удариш и нищо няма да се промени! Единствено ти ще съжаляваш след това!

Думите ми явно му повлияха, защото той спря точно пред стълбите. Обърна се и с бързи крачки стигна до мен, заклещвайки ме между стената и тялото си. Премигнах, заради яростта, която излъчваше.

- Никой не може да се държи така с теб, Джо! - палеца му докосна устната ми, докато погледа му отново се смекчаваше и изпълваше с болка.

- Моля те, не го прави! - почти заплаках пред него.

- Само, ако ми разкажеш всичко! - Хари повдигна вежди, в очакване на отговора ми. Явно нямах друг избор. Кимнах с глава, колкото и да не исках. - Цялата истина, Джо!

Отново кимнах, а Хари тръгна към стаята. Последвах го и веднага щом влязохме той седна на леглото и зачака обяснението ми. Аз на свои ред не знаех откъде да започна.

- Какво искаш да знаеш?

- Всичко. - отвърна. Отворих уста, за да започна, но единственото, което излезе беше просто стон на недоволство.

- Всичко е толкова оплетено! - прокарах ръце, изпъвайки косата си назад, в опит да успокоя нервите си.

- Започни от самото начало, Джоузи! Едва ли е толкова объркващо!

Поех дъх и зарових лице в шепите си.

- Не мога. - предадох се.

- Значи отново ще мълчим в името на общото благо?! - измърмори достатъчно силно, за да го чуя. Беше прав. Предпочитах да мълча пред това да създавам излишни проблеми. Но не можех да мълча вечно, колкото и да ми се искаше.

- Когато те видях за първи път в ресторанта, Лиъм ми каза да страня от теб. Както и Найл. И преди да кажеш нещо, Лиъм и Найл просто те предпазваха.

Was It Me (H.S)Donde viven las historias. Descúbrelo ahora