Was It Me (H.S)

Глава 22

- Ще платя половината! - каза Хари.

Намирахме се в музикалния магазин, от където щях да купя коледния подарък за Мич. Предварително звъннах на Сара, за да я попитам каква китара би се харесала на брат ми и тя ме предупреди, че няма да е по джоба ми. Е, струваше си да дам цялата си заплата за точно този човек, макар и сега да не бяхме в блестящи отношения.

- Няма проблем, Хари! - отвърнах, но той настоя.

- Хайде! Ще бъде като подарък от двама ни!

Въздъхнах и се съгласих. Нямаше как да изляза на глава с него! Прекарахме още половин час в магазина, през който продавачът опаковаше китарата. Наблюдавах го, докато я слагаше в кашон, внимавайки да не счупи, след което се опита да я обвие с коледна хартия. Погледнах към Хари, който едва сдържаше смеха си.

- Може ли да я сложим в някакъв калъф? - попита Хари, докато се забавляваше на небрежността му. Това си беше чиста подигравка!

Продавачът се усмихна, след което ни показа калъфите и разбира се, ни напомни, че те също се доплащат. Засмях се леко, когато Хари прошепна в ухото ми колко неопитен е човекът.

След като избрахме калъф решихме, че ще е най-добре да вземем предоставената ни картонена кутия и да закупим хартия и тиксо от близката книжарница, за да опаковаме китара.

- Пръстите му трепереха! - засмя се Хари, докато оправяше червената панделка, а аз опаковах кутията. Беше малко неудобно, тъй като бяхме на задната седалка в колата му. - И челото му се потеше!

- Хари! - засмях се за пореден път. - Не е хубаво да се подиграваш на хората!

- Добре. - каза през смях.

След като успешно опаковахме подаръка, предложих да отидем в най-доброто кафене в Уочет. Слязох от колата и потръпнах при рязката смяна на температурата. Беше толкова по-топло в джипа му!

- Студено е! - каза и хвана ръката ми.

- Заведението е наблизо! - отбелязах. По пътя мълчахме, тъй като беше прекалено студено и бяхме заети да крием лицата си в шаловете. Когато най-накрая пристъпих прага на "Лао", свалих шала си, вдишвайки аромата на тъкмо изпечените курабийки.

- Здравей, Джоузи! - поздрави ме жената зад витрината.

- Здравейте, госпожо Милър! - усмихнах се мило.