Was It Me (H.S)

Глава 17

ХАРИ

- Сложи това тук! - Джема посочи мястото, където трябваше да оставя купчината с мръсни чинии.

- Защо си толкова намусен? - попита майка ми и ме погледна загрижено, след което прокара пръстите си през косата ми. Отдръпнах се, тъй като мразех това.

- Не съм намусен! - отвърнах и се насочих към стаята си.

Бях ядосан и объркан. Какво толкова е станало с Джоузи, че се държеше така? Писах ѝ, звънях ѝ, дори накарах Найл да го направи, но тя не отговаряше на никого. 

През първия ден, в който я нямаше се опитвах да изкопча някаква информация от ирландеца, тъй като знаех, че са близки, но и той не знаеше нищо. Отговори единствено на Лиъм, когато ѝ позвъня и то за да ѝ удължи ваканцията. Дори не каза какво е станало!

Някой почука на вратата, прекъсвайки мислите ми. 

- Влез! - казах и след малко сестра ми влезе в стаята, затваряйки вратата след себе си. Изглеждаше разтревожена, докато се движеше предпазливо. Седна в края на леглото и се загледа в мен.

- Като буреносен облак си, Хари! - започна тя. - Какво е станало в Лондон?

- Нищо ми няма, Джема! Просто не съм в настроение. - отвърнах кисело и се надявах да си тръгне, но тя не го направи.

- Тя ли е виновна? - попита, а аз я погледнах объркано. - Дженифър!?

- Името ѝ е Джоузи! - поправих я. Тя се премести до мен и ме прегърна. Погледнах телефона си с надеждата, че Джоузи може да е решила да се обади, но не беше така. 

- И тази Джоузи като О-

- Не! - отвърнах грубо. Оливия беше много по-различна. С нея бяхме приятели за секс, докато с Джоузи нещата бяха различни, макар и всичко да беше почнало от там. Джоузи беше интересна личност, докато Лив - всеки знаеше как бе протекъл живота ѝ, всеки знаеше всичко за нея, а това не ми харесваше. Не беше мой тип. Не четеше, нито гледаше филми. Бяхме приятели, но никога не бях изпитвал нещо повече към нея от сексуално привличане.

- Не знам какво ти е направила, но не изглеждаш добре! - каза Джема, след което настъпи тишина. Тя се приближи и обви тялото ми с ръце. Не знаех колко време сме стояли прегърнати, но изведнъж тя се отдръпна от мен.

- Случвало ли ти се е някога да си мислиш, че някой - въздъхнах, опитвайки се да сформирам изречение, но не ми се получаваше. Не знаех как да обясня ситуацията. Аз самият се чувствах объркан.