Събудих се в стаята на Хари, оплетена в завивката. Бях сама с тиктакащия часовник на стената. Бавно се измъкнах от топлото легло и се насочих към банята.
Щом се освежих и облякох реших да потърся Хари. Това обаче не се оказа сложно, тъй като чувах гласове от съседната стая. Вратата беше леко открехната, а през нея можех да видя Хари седнал в левия край на някаква мебел, която досега не бях виждала в къщата му. Отново беше облечен в костюм. Синьо-сив костюм и тюркоазена риза, които му стояха повече от добре.
Усмивката ми изчезна веднага щом видях Дезмънт, крачещ из стаята. Хари беше облечен така заради него. Отново се опитваше да го впечатли.
- Нуждаеш се от сериозна работа, Харолд! Бизнес, Финанси...
Харолд. Каза ми, че само Дезмънт го е наричал така. По снощните му думи разбрах много неща. Разбрах за годините, в които не е виждал баща си с месеци, разбрах и за нощите, в които му е гостувал в същата толкова негостоприемна къща. Държанието му към него, за това как не са го допуснали до университет, защото е искал да следва педагогика.
- Ти се занимаваш с трафик на крадени предмети!
След тези думи се чу трясък, който ме накара да подскоча.
- Не го казвай отново, защото-
Влязох в стаята, прекъсвайки разговора им. Застинах на място при разгневения вид на Дезмънт. Преди да се осъзная Хари вече ме беше издърпал навън. Дали не го изложих?
- Какво беше това?
- Извинявай, просто... Той ти крещеше, Хари!
Хари прокара ръка през косата си, след което потърка леко клепачите си.
- Джоан! Не знаех, че си тук! - гласът на Дезмънт ме накара да погледна към отворената врата.
- Името ѝ е Джоузи! - поправи го Хари и се обърна към него, приближаващи ме към себе си, сякаш за да ме защити.
- Влез! - усмихна се. - Тъкмо водехме изключително важен разговор и мисля, че и ти трябва да се включиш!
Погледнах нагоре и се опитах да срещна погледа си с този на Хари, но това така и не стана. Пристъпих плахо напред и в мига, в който влязохме в стаята, разговорът започна.
Всичко тук беше различно. Стените не бяха светло-лилави както преди няколко седмици, на мястото на огромното легло в момента стоеше бюро, отрупано с книги и документи. Завесите вече бяха чисто бели, а една от стените беше отрупана с книги и учебници.
KAMU SEDANG MEMBACA
Was It Me (H.S)
RomansaС навършването на пълнолетието си Джоузи Евънс иска единствено да се забавлява и това, както знаем, не е едно от най-умните решения като за начало, особено когато си обграден с проблеми. Не след дълго Джоузи решава да загърби нощния живот и проблем...
