Was It Me (H.S)

Глава 53

- Може ли да поговорим?

- Да - прозвуча повече като въпрос. Хари погледна към Мич за кратко, поздрави го, след което ме задърпа към стаята ми. Надявах се да не се скараме отново след този разговор.

Свалих ципа на якето и се измъкнах от огромната дреха. Трябваше да запаля печката, иначе щяхме да измръзнем. Хари оглеждаше нещата наредени на етажерката, като все още не ми беше обелил и думичка.

- За какво ще говорим? - подканих го. Той остави статуетката във формата на слон обратно, обърна се за момент, след което взе следващата.

- Ако ще мълчиш, предпочитам да сляза, за да запаля печката!

- Аз ще запаля печката! - отсече и набързо се изниза от стаята. Дори не ми даде шанс да откажа, но мисля, че малко време под изкушаващо топлата завивка нямаше да ми се отрази зле.

Не си направих труда да махна всички плюшени играчки. Просто се наместих между тях, за да се стопля по бързо, като гушнах едно от мечетата. Клепачите ми отново започваха да натежават.

Трябваше да спра с този сън, иначе имаше риск да проспа живота си. Колкото и да обичах мекотата на леглото и плюшени играчки, се насилих да стана. Издърпах пантофите на еднорози изпод леглото и ги нахлузих, за да отида за чаша вода.

- Къде отиваш? - попита, когато го срещнах точно пред вратата.

- Ще взема вода. - по лицето му се изписа ужас.

- Аз ще отида! - отвърна, но този път го спрях. Какво му ставаше? Защо се държеше толкова странно? Да не би да криеше нещо?

- Мога и сама да отида! - казах и с бързи крачки се насочих към кухнята. Хари остана на стълбите, но минута по-късно се озова зад мен, хванал ръката ми.

- Какво ти става? - почти изкрещях. Това му държание започваше да ме дразни. Първо искаше да говорим, а се измъкваше, а сега и това... Понякога бе трудно да разбера какво точно иска.

Щом не получих отговор се откъснах от хватката му и отворих вратата на кухнята. Там видях един треперещ Мич и Сара, която явно го успокояваше. Той плачеше ли? Обърна се към мен и успях да видя зачервените му очи, макар и за кратко.

- Какво става? - очите ми се местиха ту към Хари, ту към Мич. Исках да разбера защо всички се държаха толкова странно. Огледах помещението и спрях върху листите разпръснати на масата. Бяха някакви документи, доколкото виждах. Пресегнах се и взех синята папка. Точно преди да я отворя Хари ме спря.