Was It Me (H.S)

Глава 38

Прибрах се напълно изтощена. Отново. Нямах никакви сили, след тази проверка. Лиъм не спря да крещи, а ръцете и краката започнаха да ме болят към края на работното време, тъй като не се спирах. Ту бях в склада, за да проверя дали всичко е наред, ту над купата, за да бъркам всякакви "твари".

Усетих как ръцете на Хари ме обгръщат, а брадичката му застана на рамото ми.

- Нямам търпение да те пъхна под завивката и-

- Може ли да пропуснем тази вечер?

Той се отдръпна от мен явно разочарован. Съжалих веднага за решението си, но наистина нямах сили.

- Извинявай!

- О. И се извиняваш! - смъмри ядосано. - На колене ли трябва да те моля, за да може поне един път да ме поставиш пред работата си?

- Просто съм уморена тази вечер. - отвърнах в своя защита.

- Да, личи ти!

Хари се държеше наистина грубо и това не ми харесваше. Как така издържа повече от месец без секс, а сега...

- Хари-

- Какво не ти е достатъчно? Имам чувството, че ти давам всичко нужно, а ти... Ти въобще щеше ли да ми кажеш, че друсаш?

- Мислех, че нямаш нищо против марихуаната.

- О, значи пикото е новата марихуана?

- Какво? Хари, желанието ми за секс няма нищо общо с наркотиците!

Той повдигна вежди. Осъзнах какво съм казала и веднага побързах да поправя думите си.

- Не, тоест... Нямах това предвид. Исках да кажа, че-

- Спести си го! - отвърна, след което хвърли малко пликче върху масата. - Приятно друсане!

След тези думи той се носочи към входната вратата. За един момент се сковах напълно, опитвайки се да осъзная какво се случи току-що. После се усетих да тичам след него по тъмния коридор, докато сълзите ми се стичаха по лицето, опитвайки се да докажа невинността си.

- Моля те, Хари! - опитах се да го спра. - Изслушай ме! - повтарях, но той сякаш не ме чуваше. Погледа му беше празен, а стената между нас сякаш отново започна сама да се застроява. С всяка стъпка се чувствах все по-слаба и по-слаба, докато накрая не рухнах, обляна в сълзи. Вратата на асансьора отдавна се бе затворила, а аз седях пред нея, очаквайки, че Хари ще се върне. Уви, това така и не се случи.
Единственото, което можех да направя е да се надявам. Да се надявам, че Хари ще се върне на сутринта. Да се надявам, че е някъде на сигурно място. Да се надявам, че е добре и че няма да направи нещо опасно.