Глава 20

1.1K 57 0
                                    

ДЖОУЗИ

- Хари, ти си тук! -  казах невярващо. Той наистина бе тук! Не вярвах, че ще дойде чак до Уочет. Дали беше спал? Колко ли време бе карал, за да стигне чак до тук?
Докоснах лицето му с ръка, за да се убедя, че наистина беше тук, срещу мен. Дали пък това не бе ефект от марихуаната и аз да го сънувам? Ръката му обви моята, а аз се усмихнах леко. Не, не беше сън! Той бе тук, в Уочет, и ме притискаше до гърдите си.

- Разбира се, че съм тук, луничке! - прошепна, докато прекарваше пръсти през косата ми.

Изведнъж в главата ми изникна образа на Мич. Дали Хари беше разбрал за лъжата ми? Трябваше да му кажа! Не исках да го прогоня, но той заслужаваше истината! Беше изминал толкова  много път, само заради мен, за да ме утеши, а аз го лъжех... Това беше нечестно.

- Трябва да ти кажа нещо! - сложи ръце на гърдите му и се отдръпнах леко. Хари отново ме притисна към себе си. Не искаше да ме пуска.

- Не сега! - прошепна. - Искам само да знам, защо си стояла толкова дълго на терасата?

Вдигнах леко глава и видях Мич, който се приближаваше. За момент забравих за въпроса на Хари, но бързо се свестих от мислите, за това как е реагирал, когато е видял приятеля ми.

- Заключих се по невнимание. - отвърнах, а Хари се замисли.

- Донесох ти чай! - каза Мич и ми подаде порцелановата ми чаша на Хана Монтана. Благодарих му, докато си припомнях как чашата се озова вкъщи. Мич ми я беше подарил за деветия ми рожден ден, когато бях луда фенка на сериала.

- Може ли да ми обясниш кой е това? - попита Мич, посочвайки ме Хари. Преглътнах, чудейки се как да го представя на брат ми. 

- Това е Хари. Той е мой...

Ами сега? Какво трябваше да кажа? Дори аз самата не знаех какво имаше между нас с Хари!

- Той е мое-

- Гадже. - каза вместо мен и отново ме придърпа към себе си. Мич въздъхна, след което сведе глава надолу. Познавах тази въздишка много добре и знаех, че не одобряваше Хари. Какво толкова му имаше? 

- Групата е тук и мисля, че ще е хубаво да се видите!

След тези думи той се завъртя и тръгна обратно към стълбите. Почувствах се неудобно в прегръдките на Хари, затова се отделих от него и слязох долу с оправданието, че трябва да се видя с групата на брат ми. Всъщност въобще не ми беше до тях. Единственото, което исках е да лежа в леглото си, докато Хари ми разказваше скучните си шеги или ми четеше любимата си част от Великият Гетсби.

Was It Me (H.S)Tempat cerita menjadi hidup. Temukan sekarang