Следващите два дена прекарахме повече от добре. Предимно стояхме вкъщи, тъй като навън температурите бяха минусови. Тъпкахме се с чипсове и желирани бонбони, които взехме от кварталното магазинче. Не бяха от най-новите, може би бяха стояли там повече от месец, но все още ставаха за ядене.
Днес излязохме за около час, колкото да се разходим край пристанището и да глътнем малко чист въздух. След това отидохме в "Лао" и Хари реши, че трябва да купи цяла тава от любимите ми курабийки, тъй като желираните мечета в кварталния магазин бяха свършили.
- Искаш ли? - попита Хари и бутна чашата си към мен. Намръщих се при спомена за отвратителния вкус, който имаше черното кафе. Горчилка.
- Предполагам, това е не!? - прехапа устни, опитвайки се да сдържи смеха си.
- Не е хубаво да се присмиваш на хорското страдание!
- Страдание? - засмя се. - Това е просто кафе!
- Това е просто кафе! - изимитирах го. Разговорът ни бе прекъснат от госпожа Милър, която ни донесе три плика с тъкмо изпечени топли курабийки.
- Как е майка ти? - попита госпожа Милър. Погледнах за кратко към Хари, който се размърда нервно, след което отпи от кафето и насочи поглед към пътя.
- Подобрява се. - насилих се да се усмихна. Бях забравила за мама. Всичко вървеше толкова добре! Мечтата на Мич се осъществява, а моят живот малко по малко започваше да се нарежда. Мама нямаше място там. Не и в последните четири дни.
- Брат ти спомена клиника, вярно ли е?
Знаех, че госпожа Милър не искаше просто да разбере поредната клюка. Винаги идвах при нея, когато имах проблеми, но точно сега наистина ми се искаше да не беше подхващала темата.
- Да. Тя реши, че така ще е най-добре!
Мамка му! Как я лъжех! Гледах я в очите и я лъжех, тъй като се чувствах засрамена. Беше ме срам от собствената ми майка! Изпитвах срам да кажа, че всъщност с Мич я умолявахме да го направи. Умолявахме я толкова дълго...
- Надявам се всичко да се оправи! - усмихна се леко, след което отсервира празните ни чаши. Взехме курабийките и се насочихме към колата.
- Искаш ли да поговорим? - попита Хари и сложи ръка на бедрото ми. Не исках да говоря за майка ми, но все някога трябваше да му кажа, нали?
ESTÁS LEYENDO
Was It Me (H.S)
RomanceС навършването на пълнолетието си Джоузи Евънс иска единствено да се забавлява и това, както знаем, не е едно от най-умните решения като за начало, особено когато си обграден с проблеми. Не след дълго Джоузи решава да загърби нощния живот и проблем...
