Was It Me (H.S)

Глава 9

На следващия ден се събудих близо час преди смяната, по-свежа от всякога, след като едва заспах, когато се прибрах. Реших, че днес е идеалното време да повървя малко до ресторанта, затова и облякох първите неща, които видях в гардероба си, заедно с пуловера, който Хари вчера ми върна. Миришеше на него и това ми хареса.
Глупавата усмивка се настани при спомена за вчера, за приятната вечеря и  за още по-приятната целувка. За жалост, мислите ми бяха прекъснати от звънящия ми телефон. Погледнах името изписано на екрана. Мич. Колкото и да не исках да слушам за поредната изцепка на майка ми, вдигнах телефона. Обичах брат си, но наистина не исках да слушам една и съща история за пореден път.

- Здравей, звънях ти по-рано, но ти не вдигна!

- Да, аз тъкмо станах.

- Някой май е имал дълга нощ! - каза Мич.

О, да беше дълга, но не и от този тип, за който брат ми говореше.

- Не точно. А ти как си? Как е мама? - попитах, макар и да знаех отговора.

- Положението е все същото. Но хубавото е, че сме близко до сумата. Изключително близко.

- Това е... Хубаво - отвърнах и можех да усетя усмивката на Мич, докато говорех.

- Да, мисля, че Януари месец, ще успеем!

- Надявам се, Мич! Наистина се надявам!

Чух как някой зад Мич извика, след което той каза, че трябва да затваря. Понякога ми се искаше да прекарвам повече време с него, тъй като беше най-близкия ми човек, но сега не можех.

Когато влязох в заведението, нямаше никого освен Лиъм, Найл и Марли, който гледаха нещо надолу. Проследих погледите им и видях малко дете, облечено в бебешко синьо. Явно това бе детето на Лиъм.

- Кой е това? - попитах, а те се обърнаха към мен.

- Това е Беър. - поясни Лиъм и го вдигна от земята. - Моят син.

Обожавах малки деца, затова и без да се замислям посегнах, за да го взема в ръцете си. Все още миришеше на онази така приятна бебешка миризма. Беше като малко копие на Лиъм и за моя радост не беше от претенциозните, които седяха само в родителите си. В продължение на десет минути се радвах на пухкавите му бузки и го гушках, докато се усмихваше. Вратата на ресторанта се отвори и от там влезе Хари.

- Беър! - възкликна и едва не го отскубна от ръцете ми.

Възползвах се от момента и се насочих към съблекалнята. Побързах да се преоблека, тъй като исках още малко да се порадвам на това изключително сладко същество, преди Хари да е поел изцяло грижите за него. Когато отворих вратата на съблекалнята, за да изляза пред мен застана Найл. Не исках да разговарям с него, тъй като отново щеше да се държи по същия груб начин. Опитах се да го подмина, но той хвана ръката ми.