Was It Me (H.S)

Глава 57

ХАРИ

Рижавата ѝ коса се разтилаше по възглавницата, докосваше рамото ми и миришеше на сладки ягоди. Сега тя сияше в целия си блясък, макар и заспала. Моята красива русалка.

- Защо не я събудиш?

- Защо да я събуждам!? - попитах мъжът, които стоеше на вратата. Той се усмихна зловещо. И в следващия миг красивото ми момиче беше наполовина изгнило.

- Събуди се!

Изправих се и запуших уши. Някой изкрещя в ухото ми, а това беше повече от ужасно. След това видях извършителя - Найл. Найл? Какво?
Отне ми няколко минути, за да се върна обратно в реалността, която бих казал беше повече от странна. Намерих се на дивана на Найл, заобиколен от възглавници, а самият той беше седнал на масата и ме гледаше. Какво правех тук? Как всъщност бях стигнал до тук?

- Искаш ли вода? - попита, докато вече наливаше. Къщата му миришеше на нещо вкусно както винаги и това отново ме върна към... Джоузи. Сънят, който всъщност беше ужасен кошмар. Какво трябваше да значи? Защо въобще сънувах нещо толкова ужасно?

О, това беше ефекта от самотата явно.

- Наготвил съм заек, ако решиш да останеш за вечеря или за нощувка. Има и някакъв алкохол в шкафа, ако имаш нужда.

- Благодаря. - стоях на дивана като препариран, с чашата в ръка. Възглавниците все още бяха около мен и дори не попитах как съм стигнал тук. Не помнех абсолютно нищо, освен заминаването ми от Уочет.

Найл се прокашля и ме помоли да седна на масата, за да вечеряме. Когато си с него винаги имаш избор и той е само един - да ядеш. Готвеше също толкова вкусно колкото Джо. Е, нейната храна определено се усещаше по-вкусна. Обичах да я наблюдавам, докато готви, а след това докато вечеряме. Тя беше най-великият готвач за мен.